Отглеждане на брюкселско зеле

 

brusselssprouts-1Ядливата част на брюкселското зеле (Brussels Sprout) представлява дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см. Те се образуват в пазвите на листата по дължината на стъблото на височина 20-60 см. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества.

В зависимост от изискванията си към условията на отглеждане, брюкселското зеле (Brussels Sprout) малко се различава от главестото. То е по-студоустойчиво от него. Брюкселско зеле може да издържи до понижаване на температурата до -10°С. Поради тази причина то може да презимува на открито. Брюкселско зеле (Brussels Sprout) е влаголюбиво и много чувствително на засушаване. Брюкселско зеле обича светлината. Когато е засенчено , особено при гъсто засаждане на брюкселското зеле добива намалява. Брюкселско зеле (Brussels Sprout) има повишени изисквания към почвата. Висок добив от брюкселско зеле се получава на структурна, влагоемна и богата с органични вещества почва. Брюкселско зеле не понася торене с пресен оборски тор, защото той предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчета. Брюкселско зеле е много взискателно към азота и калия. Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя свиването на зелчетата и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната - рН 6,5-7,5. На много кисели почви по зелчетата се явяват ръждиви петна.

 

brukselsko_zeleБрюкселското зеле (Brussels Sprout) се отглежда чрез разсад. Тъй като то има дълг вегетационен период, семената му трябва да се засяват още през април на открити лехи или в студени парници. Разсадът се засажда в края на май - началото на юни. Понеже брюкселското зеле не обича засенчване, то трябва да се разсажда на по-големи разстояния, примерно 70/70 см.

 

Основните грижи при отглеждането на брюкселско зеле (Brussels Sprout) са същите както и за главестото зеле. За да ускорим нарастването и уплътняването на зелчетата трябва да направим прекършване на вегетационния връх на стъблото. Това става, когато зелчетата са почти оформени.

 

В края на октомври - началото на ноември брюкселското зеле (Brussels Sprout) става готово за прибиране. Растенията се отрязват, отстраняват се листата им, а зелчетата се оронват, когато това е необходимо за належаща консумация. За да можем да запазим брюкселското зеле по-продължително време през зимата, трябва да го извадим с корените, като листата се отстраняват. След това го засаждаме на гъсто едно до друго в избено помещение или на друго закрито място. Консумацията на брюкселското зеле (Brussels Sprout) в прясно състояние може да се удължи и чрез използване на зимоустойчиви сортове, които се оставят да презимуват на открито.

 

Добивът от брюкселско зеле (Brussels Sprout) не е висок. Той е около 500-800 кг от дка. Добивът може да е нисък, но това се компенсира с високите вкусови и хранителни качества на брюкселското зеле.