Основните начини на размножаване на боровинката са вегетативно и чрез семена. В практиката при производството на автентичен посадъчен материал се прилага само вегетативно размножаване на боровинката и то предимно чрез вкореняване на зрели, а там където има необходимите условия, a зелени резници. Зрелите резници се набират рано през пролетта чрез нарязване на добре развитите, с диаметър не по-малък от 8-10 мм едногодишни прирасти. Едногодишните прирасти могат да се набират и късно през есента, за да се избегнат повредите от зимните студове, като през зимата се съхраняват навързани на снопчета в речен пясък влажен или торф.

Нарязването на едногодишните на резници и пикирането за вкореняване се извършва през пролетта (март-април). Резниците с дължина 10-15 см, включващи 4-5 пъпки, се засаждат на разстояние 5(10)х3(5) см в съдържащи не по-малко от 15-20 сантиметров слой от торфено-пясъчна смеска в съотношение от 1:1 до 3:1 пикировъчни съдове, като на повърхността се оставят 1-2 пъпки. Препоръчва се долният край да се реже косо непосредствено под най-долната пъпка, а преди пикиране резниците да бъдат третирани с растежни регулатори. За да се развият в годни за засаждане на постоянно място за плододаване растения, вкоренените резници трябва да бъдат доотгледани още един вегетационен период. При по-гъсто пикиране в пикировъчните съдове (5x3 см), коренообразувалите резници се изваждат през септември и се вкореняват в питомник, а при по-голямо разстояние на пикиране (10x5 см), могат да бъдат доотгледани и без превкореняване, като пикировъчните съдове се изнасят от парника през пролетта на втората година и се поставят при естествени условия.

Зелените резници с посочената по-горе дължина се набират през юни от растящите едногодишни леторасти, като най-добре е към долния им край да остане и част от двегодишното стъбло, за да се получат т.н. резници с пета. Преди да бъдат засадени в пикировъчните съдове за вкореняване, долните листа на резниците се отстраняват, а най-горните 2-3 листа се съкращават приблизително до 1/2. И в този случай, годни за засаждане на постоянно място растения могат да се получат едва в края на втората година.
Семенното размножаване на боровинката, макар и възможно , не се използва за производство на посадъчен материал, тъй като получените семеначета не запазват автентичността на изходните сортове боровинки и форми. Ограничено практическо приложение, главно поради много ниския размножителен коефициент, намират и останалите методи на вегетативно размножаване на боровинката - чрез издънки, дъговидни, хоризонтални и вертикални отводи и чрез присаждане.