Citrus_paradisiНай-старата информация за грейпфрута датира от ХVII в., когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка (носещ и латинското име „paradisi"). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Първите дървета наистина приличали на огромни чепки грозде.

Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi-райски плод. Известно е, че изяждането на половин плод на закуска е един от най-полезните начини да се започне денят. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме , са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.

Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията му се е определяла главно от популяризираната„грейпфрутова диета", през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по употребата на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк той е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.

Вътрешността на плода е богата на витамин С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди-растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на витамин А). Биологически активните природни вещества, които се намират в семената, унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.

Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи-при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Днес само в щата Флорида годишно се добиват 2,5 милиона тона. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка, Бразилия. Първата реколта е 3-4 години след засаждането на дървото, като плодовете се прибират 8 до 14 месеца след цъфтежа. В САЩ-най-големия производител на грейпфрут, федералните и щатските закони са приели стандарти за зрелостта. Когато плодът зрее, се увеличават захарта и сокът в него, а намалява киселинността. Затова грейпфрутът се прибира когато съдържа приетите количества захар, сок и киселинност.