Орехите са едни от най-ценните и най-дълго плододаващите овощни видове. Приложение в живота намират почти всички части и органи на растението (плодовете, дървесината , пистата, кората и пр.). Може би поради това народът го нарина „дърво комбинат".

 

Ядките на ореховите плодове имат висока хранителна стойност. Те съдържат мазнини (до 76.66%), белтъчини (до25%), въглехидрати (до 13,35%) и др. Според Гроздов (1965) 100 г ядки осигуряват денонощна потребност на човека от мазнини и 1/6 част от необ-ходимите белтъчини. Дорофеев (1950) смята, че по калоричност те превъзхождат 3 пъти хляба, 7 пъти картофите и 15 пъти млякото. По данни на Института по овощарство – Пловдив в състава на ореховите белтъчини влизат 18 аминокиселини. Най-висока концентрация имат незаменимите аминокиселини лизин, треонин, метионин и валин. В ореховото масло се съдържат и есенциалните миристицинова и лауринова мастни киселини. Тези киселини не могат да се синтезират в човешкия организъм, а се внасят чрез храната и са от значение за обмяната на мазнините. Голямо преимущество на ненаситените мастни киселини (фактор Р) е, че се възпрепятства появата и развитието на атеросклерозата. В това отношение допринасят и съдържащите се в ореховото масло липотрофни фактори (холин, инозитол). Въглехидратите в ореховите ядки се състоят от монозахариди (предимно глюкоза), дизахариди и полизахариди (нишесте, пектин и целулоза). Те се понасят добре от диабетично болните.

Ореховият белтък по калоричност е на по-високо място и от най-доброкачественото свинско месо.

Зрелите орехови ядки са висококалоричен продукт, в 100 г има 600 ккал.Те съдържат витамините Е, РР, каротин, витамини от В група.

Минералните вещества в ореховите ядки са много разнообразни: калций, калий, фосфор, магнезий, желязо, мед, манган, сяра, йод, кобалт, цинк, молибден и др.

Добре известна и оценена е не само у нас, но и в чужбина лечебната стойност на ореховите плодове. Те тонизират кръвната и храносмилателната система, понижават кръвната захар и кръвното налягане, чистят кръвоносните съдове и предотвратяват атеросклерозата благодарение на антиоксиданта вит. Е, т.е. по-добрява се сърдечната и мозъчна функция (Germinail et al, 1999). Според изследвания се допуска, че елатовата киселина (феноловата) се свързва с карценогените и по такъв начин ги обезврежда.

Заради високата биологична стойност на ядките народът нарича ореховите плодове :,хляб на бъдещето".

Въпреки високата хранителна стойност на ореховите плодове един жител на България консумира годишно около 1-2 кг орехови ядки, което е крайно недостатъчно. В сравнение с европейските страни тази консумация е 2-3 пъти по-малка.

Известно е, че орехоплодните плодове (орех, лешник, бадем) произведени в България имат едни от най-добрите вкусови ка-чества в Европа. По тази причина те са много търсен селскостопански продукт на международния пазар.

Орехът е растение на умерения климат, но предпочита по-топлите места. Не понася екстремните ниски температури през зимата и ранните есенни и късните пролетни мразове. По време на естествения дълбок покой през зимата издържа до -25°С и до 38°С през лятото. У нас повреди на дърветата нанасят главно повратните зимни и късните пролетни мразове. Установено е, че местата в които има по-малко от 150 дни между късните пролетни и ранните есенни студове са неподходящи за отглеждането му.

Ниските котловини наречени „мразовити джобове" са резервоар на студен въздух и са неподходящи за създаване на орехови градини.

Площите със северно изло-жение забавят цъфтежа, а това предпазва реколтата от късните мразове.

Ореховото дърво расте и плододава най-добре в открити, незасенчени и проветриви местоположения, запазени от сухите летни и много студени зимни ветрове.

Близостта до водни басейни (реки, езера или морета) намалява пагубното влияние на мразовете и такива места са подходящи за създаване на нови градини.

Орехът не е много взискателен към почвените условия, но най-добре расте и плододава на леки, дълбоки, плодородни, слабо-кисели или слабо алкални почви (рН – 6.5-7.5). Има особено голяма поносимост към варовити почви, но е чувствителен на засолени почви.

Макар, че е сравнително сухоустойчив овощен вид, орехът реагира много добре на напояване. Особено е важно локалното напояване на новосъздадените нови градини през първите пет години, При нормална дъждовна година те се поливат 4-5 пъти, а при суха – по 7-8 пъти. Задължително агротехническо мероприятие през този период са и 4-5 кратните околостъблени окопавания.

В световен мащаб има извънредно голямо разнообразие на орехови сортове. У нас са разпространени орехови сортове от местен произход и могат да се разделят според силата на растежа на две групи:

- Силнорастящи – Шейново, Дряновски, Пловдивски, Кукленски и др.

- С умерен растеж – Преславски, Силистренски и Извор 10,

След 2002 г. в Североизточна България се разпространяват два нови интродукцирани сорта Биледжик и Шебин.

До скоро основният начин на размножаване на ореха у нас ставаше чрез семена. Отглеж-даните орехови дръвчета от семена (семеначета) започват да плододават към 10-12 годишна възраст, а в промишлено плододаване встъпват към 25-30 годишна възраст. Освен това всяко орехово дръвче получено от семена, едно с едно не си приличат и дават разнородни плодове. Международният пазар е много капризен и взискателен. Той желае големи количества, но от еднородни по големина и цвят качествени ядки.

Търсените орехови плодове се получават изключително от присадени орехови дръвчета. Те започват да плододават много по-рано. При добро отглеждане още на 2-3 година се получават по 2-3 кг от дръвче, а по 8-10 кг се получава към 10 годишна възраст. След 20-25 години при пълно плододаване от облагородено дръвче се получава по 100-150 килограма черупкови плодове и това продължава 150 години.

Голямо предимство на продукцията от облагородените орехи е значително по-високият рандеман на ядки. Така например докато от необлагородените орехи рандемана е от 30 до 38 процента, то при облагородените той се движи от 50 до 62 процента.

Нужен е закон, който да регламентира създаването на нови трайни насаждения само с облагородени орехови дръвчета. Това ще позволи значително нарастване на добива и качеството на продукцията и по-пълно задоволяване на външните и вътрешни пазари.

През 2009 г. се проведе производствено изпитване на качеството на ореховите плодове на три български и два интродукцирани облагородени сортове в сравнение с плодовете от орехови семеначета.

Характерно за ореховите плодове получени от семеначета е, че те са с различна форма, големина, тегло и оцветяване на ядката. Дебелината на черупката е различна и се движи от 1.5 до 2.6 мм или средно от 1.9 до 2.0 мм. Ядката при костеливите плодове има рандеман 30-35% и много рядко при някои плодове тя не е по-висока от 40-45%.

Значително по-благоприятни са тези показатели при облагородените орехови сортове.

 

Сорт Извор 10

има черупкови плодове с размери 41 х 29 мм и тегло 10 г. формата е продълговато елипсовидна, асиметрична. Черупката е слабо нагъната със сламеножълто до светлокафяво оцветяване. Тя е лесно чуплива с дебелина 1.51 мм, Ядката е жълта до светлокафява добре охранена, лесно се отделя с рандеман 52%.

 

Сорт Силистренски

Черупковите плодове са с размери 34×31 мм и тегло 11-12 грама.Те са с продълговато елипсовидна форма. Повърхността на черупката е средно нагъната и сламеножъпто оцветена, трудно чуплива с дебелина – 1,85 мм. Ядката много добре се отделя и има рандеман 52%.

 

Сорт Шейново е с черупкови плодове с размери 36 х 28 мм и тегло 10 г. формата им е продълговато елипсовидна, малко сппесната по шева към върха. Черупката им е кафявозелено до сивопепеляво оцветена и с дебелина 1.78 мм. Ядката е охранена и изпълва много добре черупковата празнина. Отделя се лесно от черупката. Рандеманът 7на ядката е 44%.

 

Сорт Шебин има черупкови плодове с размери 38 х 33 мм, средно тегло 12 г и кръгла форма. Повърхността на черупката е по-грапава в сравнение със сорт Биледжик и има светлокафяво оцветяване. Черупката е много лесно чуплива, тъй като е 1.05 мм, която е най-тънка в сравнение с изпитваните сортове. Ядката много лесно се отделя от черупката. Тя е светложълто оцветена и има рандеман 60%, който е най-висок от проучваните сортове.

 

Сорт Биледжик се нарежда на второ място по дебелина на черупката и по рандеман на ядката. Ореховите плодове са с размери 40 х 30 мм, средно тегло 11 г и имат овална форма. Повърхността на черупката е гладка, светлокафяво оцветена и има дебелина 1.17 мм. Ядката е светлобяла, лесно се отделя от черупката и има рандеман 56%.

 

Поради липса на костеливост и много тънка черупка ядките от Шебин и Биледжик могат да се отделят напълно цели, което се оценява много високо от търговците.

Европейският пазар за орехови ядки е голям, но търсенето е за големи партиди от по 15-20 тона, и то еднородна висококачествена стока, която може да се добие само от новите облагородени сортове орехи. Те дават не само качествени плодове, но и по-бързо встъпват в промиш-лено плододаване в сравнение с насажденията създадени от семеначета.

Ореховите плодове са едни от най-чистите екологически продукти. За разлика от другите овощни култури ореховите плодове се отглеждат с най-малко пръскания с пестициди. През есента след листопада и през пролетта преди набъбване на пъпките се провежда пръскане с 2% и съответно с 1% бордолезов разтвор. По време на плододаване срещу плодовия червей се провеждат 2 или 3 третирания с инсектициди. В това отношение ореховите насаждения са най-подходяща култура за екологичното /органично/ земеделие.

Друго важно предимство на ореховите плодове е, че след добиването им те имат дълъг срок на съхраняемост и притежават висока транспортна преносимост. Имат сигурен пазар, а напоследък и висока изкупна цена.

Всичко това е много добра предпоставка за по-широкото разпространение на ореховата култура в България.

Орехите са не само високо калорична храна, но и природно лекарство.

Agro-CONSULTANT.net