Едногодишно производство на лук глави от семе

За едногодишното безразсадово отглеждане на лук глави са подходящи сортове от групата на полулютивите лукове с по-къс вегетационен период и по-бърз темп на

растеж, като Пионер, Юбилей 50, Пловдивски червен, Тримонциум, Испански 482 и др.
Избират се плодородни, структурни и чисти от плевели почви. Много тежките, както и леките песъчливи почви не са подходящи.За този начин на отглеждане на лука е необходимо осигуряване на поливни площи. При неполивни условия в години на засушаване семената не поникват, а поникналите растения загиват.
Най-добри предшественици са зимните житни и бобовите кулктури, които освобождават площите рано и създават условия за много добра подготовка на почвата.
След прибиране на предшественика почвата се изорава на дълбочина 15 – 18 см. За по-бързо поникване на плевелите се препоръчва валиране, преди дълбоката оран се извършва третиране с хербицида раундъп по 600 – 1000 куб см на декар. Третирането се извършва, когато плевелите са израсли на височина 15 – 20 см. Това трябва да стане 3 – 4 седмици преди дълбоката оран.
Основното торене се прави с 10 – 12 кг P2O5 и 8 – 10 кг К2О на декар. След 15 – 20 дни площта е изорава на дълбочина 25 – 28 см. При силно заплевеляване до зимата се извършва дискуване, а при уплътняване на почвата – плитка оран на дълбочина 12 – 15 см. Рано напролет почвата се култивира и се бранува. Заедно с предсеитбената обработка се внасят 5 – 8 кг P2O5 и 10 – 12 кг К2О на декар.
При условие, че площта може да се дъждува, лукът се отглежда на равна повърхност. Когато ще се отглежда на високи лехи, още през есента след дълбоката оран почвата се дискува и се набраздява. През пролетта при подходяща влажност лехите се оформят окончателно.
Сеитбата се извършва на четириредови ленти при разстояние между лентите 70 см, между редовете в лентата 30 см (70 30 30 30) и на дълбочина 3 – 4 см.
Сее се със сеялка за точна сеитба или с пневматична сеялка със съответно пригодени дискове. Сеитбената норма е 0,6 – 0,7 кг на декар.
Срокът на сеитбата за Южна България е от 25 февруари до 10 март, а за Северна България и Черноморието – от 1 до 15 март.
След сеитбата площта се валира.
При засушаване е наложително дъждуване преди и след поникването на растенията. [sam id="1" codes="true"]При този начин на отглеждане лукът има по-бавен темп на растеж и по-дълъг вегетационен период. Като се има предвид и поливането, създават се предпоставки за силно заплевеляване. Борбата с плевелите се води с огротехнически и химични средства. Най-добри резултати се получават при правилното им съчетаване. Когато се появяват плевели преди поникването на лука, площта се третира с грамоксон в доза 0,3 – 0,4 куб дм на декар; във фаза 2-ри – 3-ти лист се третира с афалон в доза 0,1 – 0,15 кг на декар. По-високите дози са за почви с по-тежък механичен състав. Във фаза 5-ти – 6-ти лист, ако има плевели, може да се третира с афалон в доза 0,1 – 0,12 кг на декар. След валеж или вятър се изчаква да минат 3 – 4 слънчеви дни, за да се възстанови восъчният налеп на листата, и тогава се извършва третирането.
Окопаването се прави на дълбочина 3 – 5 см при защитна зона 5 – 6 см.
В началото на вегетацията се извършват от една до три поливки с поливна норма 15 – 20 куб м вода на декар за предпазване от лъжливо сечение. През периода на нарастване на луковиците се полива 3 – 4 пъти с 30 – 40 куб м вода на декар.
Борбата с болестите и неприятелите се води както при арпаджика.
Прибирането се извършва в края на юли и началото на август, когато лъжливото стъбло омекне и полегне. След изваждането се оставя на полето 10 – 15 дни за изсъхване на листата и стъблата. След просушаването се събира. В склада се извършва почистване на лъжливите стъбла и на листата и сортиране на луковиците.
Добивът е от 2 до 2,5 т от декар.

, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));