Полезна информация за лозите.Резитба на лози, повредени от зимни студове.


Студоустойчивост на лозата

Силните зимни студове са е състояние да причинят сериозни повреди по лозовото растение. Най-чувствителни на студ са корените на лозата, които измръзват при -5, -7 градуса. У нас не са констатирани случаи на измръзване на корените на плододаващи лози. Обикновено се наблюдава частично измръзване на пъпките, по-рядко измръзване на всички пъпки, а много рядко - на цели лози. При слабо устойчивите сортове пъпките започват да замръзват при -16, -17 градуса, а при студоустойчивите - при -20, -21 градуса. В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Резервните пъпки и пъпките на колтуците издържат по-добре на ниски температури. Още по-висока е студоустойчивостта на ъгловите очи и спящите пъпки.

Студоустойчивостта на културните сортове лози не е еднаква. Обикновено по-високодобивните и десертните сортове лози са по-слабо студоустойчиви. Сортове лози с относително по-висока студоустойчивост са Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет червен, Ризличен италиански, Пино ноар, Мискет Отонел, Памид, Шевка и др. Към сортовете лози със средна устойчивост могат да бъдат отнесени Мавруд, Мерло, Мискет хамбургски, Широка мелнишка лоза, Зарчин, Гъмза, Тамянка, Чауш и др., а към чувствителните на студ - Болгар, Султанина, Царица на лозята, Кардинал, Юни блан, Димят и др. Възстановителната способност на лозите , т.е. възможността да плододават почти нормално от резервни пъпки, ъглови и черни очи, е много добре изразена при местните родовити сортове Памид, Гъмза, Димят и др.

Измръзналите пъпки не може да се разпознаят от здравите по външния им вид. За да се установи измръзването, в края на зимата се събират пръчки и с остро ножче пъпките се прерязват напречно. Когато са живи, пъпките на лозите са свежо зелени, а когато са измръзнали, са тъмнокафяви или черни. Когато дървесината е засегната, тя също почернява.

Ако се забави резитбата на лозите, може да се наблюдава, че преди да се развият, зимните очи започват да увеличават обема си, т.е. набъбват. Измръзналите очи не набъбват. При силни студове по стъблото на лозата може да се появят отоци, чрез които растението се стреми да възстанови повредените тъкани.

Резитба на лози, повредени от зимни студове

Когато са повредени само част от очите по едногодишните пръчки, преди резитбата на лозите трябва да се уточни какъв е процентът на повредените очи. В съответствие с него при резитбата се увеличава натоварването на лозите с плодни очи. Още по-добре е, ако резитбата се извърши след набъбването на пъпките, за да може да се подберат плодни пръчки с повече запазени очи. Когато на лозата има подходящи колтуци, те също може да се използват.

Ако измръзването на лозата е по-силно и зимните, очи са повредени напълно, всички едногодишни пръчки се изрязват до основата. От спящите пъпки по рамената и стъблото покарват лакомци. Чрез филизене се подбират най-подходящите от тях за възстановяването на лозите.

При изключително силни студове надземните части на лозата може да загинат напълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се изчаква напълването на лозите. Възможно е от основата на стъблото, която е била в снега, да се развият някои оцелели спящи пъпки. Ако не се развият никакви лакомци, главината се прерязва и се облагородява на разцеп. Подземното стъбло и корените на лозата остават живи повече от 3-4 години след загиването на надземните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората година след измръзването.