Полезна информация за лозите.Капково напояване на лозя.


Най-съществената характеристика на капковото напояване е локализираното водоснабдяване на редовите ивици на лозовото насаждение. Значително редуцираната площ, на която се извършва водоподаването (около 40%) е много съществен фактор за икономията на водата. Подадената от източника вода, навлажнява и част от междуредието, така че през по-голямата част от вегетационния период се поддържа влажност в оптимални за развитието на лозовото насаждение граници, което създава условия за извършване на различните агротехнически и други мероприятия, независимо от поливния процес.

С оглед опазването на земята от иригационна ерозия при наклонените терени, капковото напояване се явява един от най-подходящите начини за напояване на лозата. Правилно оразмерена поливната норма, като разлика между евапотранспирация (ЕТР) на културата и валежите от предходния ден или период, малкият воден запас намалява филтрацията по дълбочини и поддържа отношението въздух-вода в активния почвен слой в оптимални граници. Това предпазва лозята от асфикция и цианогенна интоксикация на чувствителност към овлажняване дори и при сравнително тежките почви.

Едно от предимствата на капковото напояване на лозята е и това, че е възможно едновременно с поливането да се извършва и торене. Торосмесителите се поставят пред филтрите или между пясъчно-чакълестите и мрежестите филтри. Внасянето на торовете чрез поливната вода при капкуването се оказва по-ефективно, отколкото внасянето в бразди на фосфор и калий или повърхностно разпръскване на азот и калий. Чрез филтрацията на водата хранителните елементи, включително и фосфора, се придвижват много по-бързо на дълбочина и към периферията на навлажнени обеми, в резултат на което усвояването им от растенията се ускорява.

Поради ограничената площ , върху която се внасят торовете при капковото напояване се счита, че торовата норма може да се намали с около 1/3 в сравнение с необходимостта при традиционните начини на напояване.

Основният принцип при този вид напояване, т.е. точното съгласуване на подаваното количество вода за напояване с действителното водопотребление на лозата, позволява в най-голяма степен (в сравнение с другите начини на напояване) да се доближим до оптималния воден и хранителен режим на растенията, осигуряващ получаването на високи и качествени добиви от грозде. При правилно оразмеряване и изграждане на капковата система се осигурява доставянето на вода с почти същия ритъм, с който тя се изразходва от лозите. Така се постига икономия на вода около 30%, увеличение на добивите с 25-40% и значително подобрение на качеството на гроздето.