Полезна информация за лозите.Резитба на лозата - какво трябва да знаем?.


В хилядолетната история на лозовата култура по емпиричен път са изработени многобройни правила на рязане, някои от които са запазили своето значение и до днес. От друга страна, в резултат на научните изследвания са установени някои основни положения, валидни за всички начини на резитба на лозата. Те се отнасят до полярността при лозата, редовитостта на нейните пъпки и зависимостта между растежа на леторастите, добива и качеството на гроздето.

Полярност при лозата

Полярността при лозата се проявява силно. Полярността се състои в това, че по-високо разположените и крайни пъпки се развиват по-рано от останалите и дават по-буйни леторасти, докато по-ниско разположените или съвсем не се развиват, или дават слаби леторасти. При това колкото по-силен е растежът на лозата, толкова по-чувствително се проявява полярността.

За лозаря полярността е нежелателна, защото предизвиква бързо издигане на главините и трудно се поддържа възприетата формировка, растежът на леторастите е неравномерен, а една част от очите (средно 20-25%) въобще не покарват.

С резитбата на лозата не може да се премахне полярността като биологично явление, а само се потиска проявлението й. Това се постига по няколко начина: чрез прилагането на къса резитба - чепове с 1 до 3 очи; чрез извиване на плодните пръчки дъгообразно или хоризонтално; чрез оставяне едновременно на чепове и на плодни пръчки или стрелки. За борба с полярността на лозата най-ефикасен е първият метод, но той има по-ограничено приложение - само при сортовете с висока родовитост на приосновните пъпки. В лозарската практика сега широко се прилага методът на смесените плодни звена.

Родовитост на пъпките при лозата

Стремежът е при резитбата на лозата да се използват за чепове, стрелки и плодни пръчки, едногодишни пръчки от двегодишна дървесина. Наблюденията показват , че пъпките на лакомците при винените сортове имат нормална родовитост. По-слаба е тяхната родовитост само при някои десертни сортове. Ето защо, макар че при резитбата се дава предпочитание на едногодишните пръчки от двегодишна дървесина, лакомците също може да бъдат използвани за чепове, а при необходимост и за плодни пръчки.

За целите на резитбата на лозата от съществено значение е също родовитостта на отделните пъпки по пръчката. Черното око и ъгловите очи в основата на едногодишната пръчка са безплодни. Само при някои родовити сортове, като Памид, Димят и Гъмза, развилите се от тях леторасти може да дадат грозде. Плодни при лозата са видимите зимни очи. В тях по-родовити са главните пъпки, а заместващите имат по-малко и по-слабо оформени съцветия.

Родовитостта на зимните очи по дължината на пръчката също не е еднаква. Установено е, че първите няколко пъпки в основата на пръчките са по-слабо родовити, отколкото пъпките, разположени по средната им част. Родовитостта на връхните пъпки също е по-малка. Тази закономерност се наблюдава при всички сортове, но не е еднакво силно изразена. Освен това максималната родовитост на очите при различните сортове не е в един и същ сектор на пръчката.

С увеличаване силата на лозите (дължината и масата на пръчките) родовитостта на пъпките нараства. След достигане на даден оптимум обаче родовитостта им започва да намалява с увеличаване силата на лозите. От това следва, че както слабите, така и много буйните лози са нежелателни от гледна точка на тяхната родовитост.

За родовитостта на пъпките на лозата от значение е също обемът (количеството) на многогодишната дървесина - стъбло, кордони и рамена. Установено е, че с удължаването на стъблото и кордоните родовитостта на пъпките се повишава. Освен това при формировките с повече стара дървесина пъпките в основата на едногодишните пръчки са по-родовити.

Зависимост между силата на лозата, растежа на леторастите и количеството и качеството на гроздето

Въпросът за взаимоотношението между количеството и качеството на гроздето, което се получава от лозите, е обект на много спорове в лозарството.

Лозарската наука и практика показват, че количеството на добива при запазено добро качество варира твърде много в зависимост от силата на лозите, системата на отглеждане (формировка, подпорна конструкция, обработка и др.) и почвено-климатичните условия на района. Добивът може да се увеличава само до определени граници, оптимални за дадените условия и специфичните възможности на сорта.

Основен фактор при резитбата на лозата, посредством който се регулират растежът, количеството и качеството на добива, е натоварването на лозите, т.е. броят на зимните очи, които се оставят на една главина. При малък брой очи се развиват малко леторасти на главина, добивът е нисък, възможностите на лозите за плододаване не се използват напълно, при това съществено подобряване в качеството на гроздето не настъпва. Обратното е при много голям брой леторасти и добив над оптималния. Тогава качеството на гроздето се влошава. Стремежът на лозаря трябва да бъде при резитбата на всяка лоза да се получи оптимално натоварване с очи, което най-добре отговаря на нейните възможности. Натоварването влияе не пряко, а косвено върху качеството на добива чрез намаляване на индивидуалния растеж и на листната повърхност на леторастите. Когато леторастите на главината са прекомерно много, те остават недоразвити, с малко листа. Гроздето на такива лози остава дребно, с ниска захарност, а на следващата година пъпките покарват нередовно и дават по-малко реси.

Разбира се, за качеството на гроздето от голямо значение са и метеорологичните условия на годината - температура, валежи и светлина, както и системата на отглеждане на лозите - формировка, подпорна конструкция, прилагана агротехника и т.н.