Семена и посадъчен материал.Качественият и здрав ягодов разсад е залог за успех.


За разсад се използват добре вкоренени розетки. Ягодовите растения след няколкогодишното им отглеждане заболяват от многобройни вирусни болести (най-често едновременно от няколко), които се пренасят чрез ягодовата бяла листна въшка. Болните растения бързо се израждат и в зависимост от чувствителността на сорта ягоди, от възрастта на растенията и от характера на заразата добивите им силно намаляват - от 25-30% до 3-4 пъти, а понякога се стига и до почти пълно безплодие. Листата им издребняват, набръчкват се, заболяват от хлороза и стават по-чувствителни към студове и засушавания. Това налага да бъде използван здрав от вирусни и микроплазмени болести ягодов разсад от специални маточници. Създадените от здрав разсад ягодови насаждения се заразяват с вирусни болести почти 100% през третата година от отглеждането им в случаите, когато наблизо има стари ягодови градини, носители на зараза. Това съвсем определено показва, че не трябва да се взима ягодов разсад от насаждения, които се отглеждат за производство на плодове. Използването на такъв разсад ягоди е допустимо само като рядко изключение и при условие, че насажденията са създадени с тестиран, т.е. здрав, посадъчен материал, не са по-стари от 1-2 години и са пространствено изолирани на 1-1,5 км от други насаждения. При всички случаи ягодовите насаждения трябва да се преценят от опитен специалист, макар и окомерно, че не страдат от вирусни болести. Това изискване се подценява от мнозина, които взимат ягодов разсад от случайни насаждения и след това се разочароват. Всички ягодопроизводители трябва да знаят, че допуснатата грешка с използването на заразен с вирусни и микоплазмени болести ягодов разсад може да бъде поправена само чрез изкореняване на насаждението и засаждане на ново , но със здрав разсад.

Ягодовият разсад трябва да отговаря и на други изисквания: да е много добре развит, но не и прераснал и етиолирал (поради сгъстяването му в маточника) да е чистосортов, да не е нападнат от нематоди, акари (особено ягодов), коренови хоботници и други неприятели. Разсадът трябва да е с добре развита и гъста брадеста коренова система с дължина над 7 см, като основните корени са жълтеникаво-кафеникави (т.е. с корково покритие), да има най-малко 3-4 листа със сравнително къси дръжки, стъблото да е с дебелина над 7-8 мм, а пъпката да е добре оформена или върхът да завършва с няколко пъпки, т.е. да има няколко зачатъка на цветни пъпки. Разсадът трябва да е свеж, а не подсъхнал поради неправилно изваждане или съхраняване, да не е запарен. Не бива да се засажда слабо развит и със силно изтеглени листни дръжки ягодов разсад, тъй като лошо се прихваща, а при засаждането му в горещо и сухо време пропада. Такъв разсад ягоди при безснежна зима се изтегля и измръзва. Съхраняваният в хладилник ягодов разсад е без листа, тъй като преди да се заложи в полиетиленови торби, листата се изрязват и се оставят къси дръжки с дължина около 2,5 см. На свежия разсад излишните листа се съкращават на височина 0,5-1 см от основата им, като се оставят от 3 до 5 листа, а при пролетно засаждане и по-малко. При използване на ягодов разсад с пръст по корените, което е най-желателно (тъй като прихващането е винаги сигурно), се премахват само болните и засъхващите листа. Недопустимо е вместо да се изрязват с нож или ножица листата да се изчесват, защото се нанасят големи рани, през които може да проникнат причинители на болести. Някои неопитни производители съкращават прекомерно силно корените на ягодовия разсад, което е неправилно. Корените трябва да се оставят по-дълги, за да се съхранят повече запасни хранителни вещества, да се увеличи допирът им с почвата и да се улесни прихващането и растенията да презимуват успешно.

Свежият разсад ягоди се навързва на снопчета по 25 или 50 растения, които се нареждат в подходящ проветряем амбалаж с корените навътре. Съхраняваният в хладилник ягодов разсад се държи в плътно затворени полиетиленови торби. Трябва да се засади до 2-4 дни след изваждането му от хладилника. Когато по различни причини се наложи да се сади по-късно, охладеният разсад се прехвърля в по-малки торбички и се поставя в домашен хладилник, като се следи температурата да не спада под -2, -2,5°С.

Преди засаждането разсадът трябва винаги да се навлажнява, за да се освежи, в никакъв случай да не се излага на слънце и вятър, защото корените му може да подсъхнат само за 1-2 минути, нещо, което мнозина често допускат при изваждането, подготвянето и разнасянето му до местата за засаждане. Свежият ягодов разсад се превозва и се сади колкото може по-бързо след изваждането му - при сухо и топло време до 2-3 дни, а при влажно и прохладно (наесен) - не повече от 5-6 дни. Ако се наложи да бъде съхраняван по-продължително време, снопчетата се нареждат в плитки браздички на сенчесто или закътано от вятър място, корените се засипват с пръст и се навлажняват изобилно. След няколко дни те отново трябва да бъдат полети.