Семена и посадъчен материал.Биологични и физиологични особености на клубена.


Клубенът е орган за размножаване и притежава всички особености и свойства, присъщи на майчиното растение (сорта). Той се формира на върха на столона, който се образува от спящите пъпки в долната част на стъблото.

Всеки сорт картофи произхожда от едно вегетативно размножено семеначе и по същество представлява един клон. Ето защо, когато картофите се размножават с клубени, те се явяват многогодишно растение, чиято възраст се измерва с възрастта на самия сорт.

В живота на клубена се открояват следните периоди: образуване и нарастване; покой; събуждане и образуване на кълнове; отмиране.

Образуване и нарастване

Животът на картофеното растение започва с образуването на клубена. Първият видим признак за началото на образуване на клубена е издуването (надебеляването) на връхната част на столона в зоната между връхната пъпка и предпоследните междувъзлия.

По-ранното или по-късното започване на клубенообразуването и скоростта на нарастване на новите клубени се обуславят от много фактори: сорт, произход, съхранение и подготовка на посадъчния материал, условия на отглеждане, метеорологични условия и др. Определена роля е процесите на клубенообразуването играят и физиологичните регулатори на растежа. Дължината на деня , слънчевата радиация и температурата влияят на физиологичните процеси и обмяната на веществата в растението. В условията на къс ден растенията по-рано достигат до клубенообразуване, отколкото когато се отглеждат в условия на дълъг ден. Температурата също оказва значително влияние върху образуването и нарастването на клубените. Високите температури задържат и потискат клубенообразуването, а при постоянна температура 29°С то се прекратява. В условията на дълъг ден, висока температура (над 25°С) и ниска слънчева радиация развитието на столоните до периода на образуване на клубени протича твърде бавно. То може да се ускори само ако някои от факторите на външната среда се изменят (скъсяване дължината на деня, понижаване на нощните температури и др.).

По-ускореното или по-бавното нарастване на клубените е в зависимост от генетичните особености на сорта и факторите, които влияят върху метаболизма на растението. Към тях се отнасят степен на развитие и физиологично състояние на листно-стъблената маса, обезпеченост на посева с вода, минерална храна, слънчева радиация, температурен режим, дължина на деня и др. Съвкупното влияние на посочените фактори определя и нивото на средния дневен прираст на теглото на клубените до отмирането на храста.

Покои

С отмирането на надземната част на растението или изваждането на картофите започва самостоятелният живот на клубена. С отделянето на клубена от майчиното растение рязко намалява жизнената му дейност, прекратява се постъпването на асимилати и нарастването на клубена. Постепенно настъпва дозряване и подготовка за преминаване на клубена в състояние на дълбок покой.

Дозряването на клубените продължава две до шест седмици. През този период те изпаряват излишната си влага и кожицата им се уплътнява (надебелява) от допълнителното образуване на нов слой от епидермални клетки. Зарастват раните по клубените, получени по време на прибирането, транспортирането и сортирането на продукцията. Наранените клубени загубват значителни количества влага и лесно се поразяват от гъбни и други патогени, причиняващи гниене. Затова периодът на дозряване и подготовка на картофите за съхранение е от важно значение за производителите на посадъчен материал и на ранни картофи.

Образуването на нови епидермални клетки или заздравяването на механичните увреждания по кожицата на клубените се стимулират от по-високата температура (10-15°С) и влажност (85-90%). Постепенно процесите на изпаряване и дишане намаляват и клубените преминават в състояние на дълбок покой.

Периодът на покой при клубените е състояние, при което в голяма степен намаляват физиологичните процеси и рязко се снижава обмяната на веществата, а съдържанието на клетките претърпява дълбоки изменения. Продължителността на покоя се измерва с времето от изваждането на картофите до появяването на първите кълнове по клубените.

Отделните сортове картофи се различават значително по дължината на периода на покой. В партидите посадъчен материал от един и същ сорт могат да се наблюдават също различия в покоя на клубените в зависимост от физиологичното им състояние в момента на прибирането. Причините за това са условията на отглеждане, надморската височина, произходът на посадъчния материал, срокът на засаждане, прибиране и др. Значително влияние върху продължителността на покоя оказва температурата на съхраняване. Например съхраняването на посадъчния материал при температура, по-висока от 5°С (5 до 20°С), ускорява протичането на физиологичните и биохимичните процеси в клубените и съкращава периода на покой. По-ранното изваждане на посадъчния материал още преди отмирането на надземната маса удължава периода на покой. Ако картофите от един и същ сорт се изваждат периодично през интервал от 10-15 дни (след 50-ия ден от поникването на растенията) и се съхраняват при еднаква температура и влажност, клубените от отделните срокове на прибиране се различават значително по дължината на периода на покой. Това се обяснява с различното физиологично състояние на клубените по време на прибирането им. Клубените от първите дати на изваждане са свързани с мощно растяща листно-сгьблена маса, имат количествено различен химичен състав в сравнение с прибраните след отмиране на храста, поради което реагират различно на идентичните условия на съхраняване. В пределите на всеки сорт картофи разликата в продължителността на периода на покой за клубените от различните дати на изваждане и начало на развитие на кълновете, както показаха изследванията, варира от 5 до 15 дни.

По-високите температури през вегетацията на картофите (25-30°С) скъсяват периода на покой, за разлика от по-ниските (12- 15°С), които удължават покоя на клубените. По тази причина посадъчният материал, отгледан във високите планински райони (1500-1800 м), е с по-дълъг период на покой в сравнение с произведения в по- ниските пояси на планината (600-1200 м) или в полето.

Събуждане и образуване на кълнове

Събуждането на пъпките и развитието на кълновете започва нормално след преминаване периода на покой. Първо започват да кълнят пъпките, разположени във връхната част на клубена. Ако обаче клубените след прибирането се съхраняват в сухо и светло помещение при температура над 5°С (10-15°С) и това преходно състояние продължи няколко седмици, повечето от сортовете реагират с образуване на единични кълнове от връхната пъпка. Развитието на останалите пъпки се задържа дори ако се създадат оптимални условия за рътене. Преодоляването на това състояние и получаването на желания брой кълнове върху клубена е възможно чрез премахване (отчупване) на единичните кълнове и създаване на условия за нормално рътене на посадъчния материал.

За да се избегне получаването на единични кълнове, посадъчният материал още с получаването му се подрежда в щайги и се поставя за съхранение при температура 2-5°С, на тъмно, при оптимална относителна влажност на въздуха (85-90%). Тези условия се поддържат до момента, когато ще трябва да започне рътенето на посадъчния материал.

Нарастване и развитие на кълновете

Кълнът подобно на растението преминава всички фази на развитие: столонообразуване, клубенообразуване, бутонизация и цъфтеж, като използва резервните хранителни вещества на клубена.

Нарастването на кълновете след преминаване на периода на покой се задържа или потиска само от светлината и ниската температура (2- 4°С). Постепенно с развитието на кълновете в основната им част започват да се формират зачатъчни (първични) коренчета и столони. Върху типа и размера на кълновете голямо влияние оказва физиологичното състояние на клубена. То е в зависимост от условията на отглеждане на посадъчния материал, метеорологичните фактори, съхраняването и рътенето на картофите.

Физиологичната готовност на кълновете за образуване на столони и клубени зависи от:

генетичните особености на сорта; метеорологичните условия в годината на отглеждане на посадъчния материал. Например при посадъчния материал, произведен при по-топли условия (600-800 м), кълновете достигат по-рано физиологична готовност за клубенообразуване в сравнение с клубените от посадъчен материал, отгледан във високия пояс на планината (1500-1800 м); условията на съхранение и рътене на посадъчния материал. Физиологичната готовност на кълна за клубенообразуване се достига толкова по-рано, колкото температурата е по-висока в границите от 5 до 20°С през периода на съхранение и рътене на картофите.

Физиологичното състояние на клубена се изменя постепенно с увеличаване на неговата възраст. Физиологичната възраст на клубена се измерва с времето от прибирането до засаждането на картофите н за нея може да се съди по степента на видимото развитие на кълновете. Кълновете на физиологично старите клубени се характеризират с по-висока степен на развитие на страничните разклонения. При физиологично младите клубени (по възраст) кълновете обикновено са по-къси и без разклонения или издуване (надебеляване) в основата.

При засаждане на физиологично стари клубени често голяма част от тях не поникват, а преминават към предивременно клубенообразуване.

Agro-CONSULTANT.net

Агро Борса