Мероприятия в зеленчуковата градина. Внасяне на калиевите торове е от късна есен до ранна пролет. Калият регулира физикохимичните процеси, протичащи в растенията - воден режим, устойчивост към засушаване,

предпазване от измръзване и други стресови ситуации, повишаване устойчивостта към болести и неприятели, благоприятства дружното узряване и ранозрелостта, увеличава косвено добива и др.

В България калият се съдържа в торовете под формата на калиев хлорид и калиев сулфат.

По-голяма част от културите, които се отглеждат в България не са хлоролюбиви , дори са в различна степен чувствителни на хлора. Такива култури са ягоди, къпини, малини, червено френско грозде, лозя, костилкови и семкови овощни видове, домати, фасул, краставици, чушки, лук и др. На практика повечето плодове и зеленчуци, които се отглеждат в дворните градини не понасят хлора и затова калият трябва да им се подава под формата на калиев сулфат.

Торенето с калий трябва да е съобразено и с количествата на азотните и фосфорните торове, както и с културите, които ще се отглаждат.

При лозята и костилковите овощни най-общо казано калият трябва да е 10-12 кг в акт. в-во на декар за една година, което се равнява на 20-25 кг Калиев сулфат, а при ягодите и семковите овощни видове 6-8 кг акт.в-во на декар, което се равнява на 10-15 кг Калиев сулфат на декар.

Времето за внасяне на калиевите торове е от късна есен до ранна пролет преди вегетацията на културите, като ранно-пролетното торене е подходящо за почви с лек механичен състав, тъй като внесен през есента има опасност от измиване.Задължително е калиевите торове да се внасят преди основна обработка на почвата за да могат да се заровят на дълбочина 20-30 см.

Освен в торовете елемента калий се съдържа в големи количества в дървесната пепел, която също е подходяща за торене. На декар са необходими 60-100 кг дървесна пепел, която се разхвърля равномерно върху почвата и задължително се заорава.