Актуални новини.Ролята на сламата при торенето на почвата. Сламата е източник на макро и микроелементи, а освен това повишава съдържанието на изгнилите растителни отпадъци в почвата. Нейно предимство е и по- ниската й себестойност спрямо минералните торове. Основният й недостатък е бавното разграждане.

Този проблем обаче има своето решение. За тази цел се извършват различни процедури за забързване на нейната минерализация и освобождаването на макро и микроелементите.

Подхранване на почвата Използването на остатъка от реколтата при торене има много ползи. Най-важната сред тях е възстановяването на биологичния цикъл. По този начин минералните съставки, които в следствие на прибрания добив са останали премахнати от почвата, се възстановяват. Количеството микро и макро елементи, които се съдържат в сламата зависят от вида растения. Най- хранителна по отношение на минералните съставки са царевичните остатъци. Те са богати на калий, фосфор, азот и калций. Най- малко хранителни са житната и пшеничната слама.

Минерализация и хумификация Доставена до почвата органичната материя подлежи на преструктуриране по два начина: минерализация и хумификация. Минерализацията, на която се поддава по- голямата част от органичната материя (около 90%) се основава на разграждането й на прости минерални връзки.

Ускоряване процеса на минерализация Ускоряването на процеса на минерализация на сламата е най- добре да се извършва в началния етап на нейното разлагане. За тази цел се предизвиква обогатяване количеството на азота в почвата. Традиционно за торенето се използва и животинска тор. Причината е, че изпражненията им са богати на азот. В случай че те се смесят със сламата се получава оптимален резултат C/N (ok. 20). Този тип наторяване обаче се използва рядко. За подобряване на съотношението C/N в сламата може да се добави и течен тор или минерални азотни торове.

 

 

 

 

, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));