Ново: Торенето на житни с азот е разрешено от 5 февруари. Подхранването на полски, трайни и ливадни култури може да започне от 20 февруари в Южна и от 25 февруари в Северна България.

Производителите на житни култури – есенници, вече могат да започнат пролетното подхранване, ако условията позволяват. Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони частично промени сроковете за подхранване на растенията. Програмата е разписана от министър Десислава Танева на 31 май 2016 г. и ще е действаща до края на 2019 г.

(Кои са общините с нитратно уязвими зони вижте ТУК)

До влизане в сила на Програмата торенето на есенниците можеше да започне от 2о февруари за Южна България и от 25 февруари за Северна. Вече няма различни стартови дати, началото в цялата страна е на 5 февруари.

Общите мерки при употреба на азотсъдържащи торове – органични и минерални задължават:

♦ Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:

- от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол,).

 – от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).

- от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).

- от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.

- от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.

♦ Азотсъдържащите (органични и минерални/неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.

♦ Да не се внася пресен оборскитор. Твърдият оборскитор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборскитор да бъде внасян в почвата след четири (4) месечно съхранение.

♦ След производството на биогаз течната и твърда фракция от оборскиятор могат да се внасят в почвата без срокове за съхранение, като се спазват периодите на забрана.

♦ Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.

За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичентор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар. Нормите заторене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата, и анализ на органичниятор, като се използва софтуер за изчисляване на азотния баланс. При липса на достъп до софтуер се използва методика за определяне на нормата наторене с оборскитор и в случай, че не е направен анализ се използват нормите, посочени в таблицата: 

Стопани, които отглеждат пасищно застрашени от изчезване местни породиживотни, прилагат Програма от мерки доброволно. Ако се установи , че предвидените мерки не са достатъчни за опазване на водите от замърсяване, министърът на земеделието и храните изготвя, и съвместно с министъра на околната среда и водите утвърждава допълнителни мерки или предприема засилени действия за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.