хлороза.jpg" alt="хлороза" style="float: left;" title="Хлороза при праскова" />  В личните дворове на земеделските стопани много често се наблюдава жълтеене на овощните дръвчета като круши, сливи, череши, праскови и други. В едни случаи жълтеенето засяга листата заедно с нерватурата, а в други нерватурата запазва зеления си цвят.

Това се дължи на недостиг на макро- или микроелементи, поради което е необходимо да се извърши подходящо торене. Азотът е елемент, който влияе най-силно върху растежните и репродуктивните способности на овощните дървета. При недостиг на азот растежът е слаб, листата са дребни и светлозелени поради липса на достатъчно хлорофил, намалява се общата листна повърхност, леторастите са къси и тънки, а растежът се преустановява рано. Формират се по-малък брой плодни пъпки, броят на цветовете е малък, увеличава се опадването на завръзите, откъдето добивът силно намалява. Симптомите на недостиг се явяват най-напред по старите листа в основата на летораста, като постепенно признаците, преминават към по-младите листа. Недостигът на азот може да предизвика опадане на листата, цветовете и плодовете. Костилковете овощни видове са по-взискателни към азотното хранене. Смята се, че изискванията им към азота са с около 50 процента по-големи, отколкото на семковите. Много често при овощните дървета се наблюдават и признаци на недостиг на микроелементи. Недостиг на желязо се наблюдава на почви, богати на корбонати, при уплътняване на почвата, при торене с прекомерно високи норми фосфорни торове, при наличие на бикарбонати в поливните води, при обилно поливане и затлачване на почвата, при добавяне на големи количества органична материя в почвата. Недостигът на желязо се проявява по най-младите връхни листа с характерната жълта междужилкова хлороза с рязко очертани зелени нерви, като впоследствие обхваща и по-старите. Колкото по-млади са листата, толкова по-интензивно са изразени симптомите, които при засилване на недостига се разпростират и върху нерватурата. Новите листа изглеждат жълтобели с все още зелен край на дръжката, докато остарелите листа са с нормално зелено оцветяване. При силно изразена недостатъчност на желязо целият лист става кремавобял, появяват се некрози, започващи от ръба на листата. С напредване на заболяването се засягат целите дървета, пожълтелите листа опадат преждевременно, отделните клони или цели дървета загиват. Най-силно реагират на железен недостиг прасковата, крушата на дюлева подложка, сливата, дюлята, ябълката, крушата на семенна подложка, кайсията и черешата. Желязната хлороза е труднолечимо функционално заболяване, чиято поява може да бъде ограничена, ако нови овощни градини не се създават на карбонатни почви. При слаба степен на желязна хлороза добър ефект дават пръсканията на растенията с 0,3 процентов разтвор на железен сулфат. При листно третиране се използват обикновено разтвори с по-ниска концентрация на железния хелат - 0,15-0,20 процента. За почвено внасяне много ефективен е препаратът секвестрен 138 Fe (железен хелат). Почвеното третиране се извършва в началото на вегетацията (март-април) с 50-100 г препарат на дърво, внесен в бразди с дълбочина 25-30 см, на разстояние от дървото около 1,5 м. Препаратът се поставя на дъното на браздата, след което се полива с вода (30-40 литра на дърво) и браздите се заорават. От Д-р Милка НАНОВА ОССЗ - Плевен, в. Фермер

, , 'script', 'facebook-jssdk'));