хлороза.jpg" alt="хлороза" style="float: left;" title="Хлороза при праскова" />  В личните дворове на земеделските стопани много често се наблюдава жълтеене на овощните дръвчета като круши, сливи, череши, праскови и други. В едни случаи жълтеенето засяга листата заедно с нерватурата, а в други нерватурата запазва зеления си цвят.

Това се дължи на недостиг на макро- или микроелементи, поради което е необходимо да се извърши подходящо торене. Азотът е елемент, който влияе най-силно върху растежните и репродуктивните способности на овощните дървета. При недостиг на азот растежът е слаб, листата са дребни и светлозелени поради липса на достатъчно хлорофил, намалява се общата листна повърхност, леторастите са къси и тънки, а растежът се преустановява рано. Формират се по-малък брой плодни пъпки, броят на цветовете е малък, увеличава се опадването на завръзите, откъдето добивът силно намалява. Симптомите на недостиг се явяват най-напред по старите листа в основата на летораста, като постепенно признаците, преминават към по-младите листа. Недостигът на азот може да предизвика опадане на листата, цветовете и плодовете. Костилковете овощни видове са по-взискателни към азотното хранене. Смята се, че изискванията им към азота са с около 50 процента по-големи, отколкото на семковите. Много често при овощните дървета се наблюдават и признаци на недостиг на микроелементи. Недостиг на желязо се наблюдава на почви, богати на корбонати, при уплътняване на почвата, при торене с прекомерно високи норми фосфорни торове, при наличие на бикарбонати в поливните води, при обилно поливане и затлачване на почвата, при добавяне на големи количества органична материя в почвата. Недостигът на желязо се проявява по най-младите връхни листа с характерната жълта междужилкова хлороза с рязко очертани зелени нерви, като впоследствие обхваща и по-старите. Колкото по-млади са листата, толкова по-интензивно са изразени симптомите, които при засилване на недостига се разпростират и върху нерватурата. Новите листа изглеждат жълтобели с все още зелен край на дръжката, докато остарелите листа са с нормално зелено оцветяване. При силно изразена недостатъчност на желязо целият лист става кремавобял, появяват се некрози, започващи от ръба на листата. С напредване на заболяването се засягат целите дървета, пожълтелите листа опадат преждевременно, отделните клони или цели дървета загиват. Най-силно реагират на железен недостиг прасковата, крушата на дюлева подложка, сливата, дюлята, ябълката, крушата на семенна подложка, кайсията и черешата. Желязната хлороза е труднолечимо функционално заболяване, чиято поява може да бъде ограничена , ако нови овощни градини не се създават на карбонатни почви. При слаба степен на желязна хлороза добър ефект дават пръсканията на растенията с 0,3 процентов разтвор на железен сулфат. При листно третиране се използват обикновено разтвори с по-ниска концентрация на железния хелат - 0,15-0,20 процента. За почвено внасяне много ефективен е препаратът секвестрен 138 Fe (железен хелат). Почвеното третиране се извършва в началото на вегетацията (март-април) с 50-100 г препарат на дърво, внесен в бразди с дълбочина 25-30 см, на разстояние от дървото около 1,5 м. Препаратът се поставя на дъното на браздата, след което се полива с вода (30-40 литра на дърво) и браздите се заорават. От Д-р Милка НАНОВА ОССЗ - Плевен, в. Фермер