Къпината силно изтощава почвата, защото се отглежда продължително време на едно място. Обеднелите на хранителни вещества почви не могат до осигурят нормално развитие на къпините.

Освен това от къпиновите насаждения всяка година се изрязва цялата надземна част на плодоносилите издънки, които за своя растеж и развитие са изразходвали голямо количество хранителни вещества.

Насажденията с къпини се торят през всеки две години с 2-3 т/дка оборски тор, 50-60 кг/дка супер фосфат и 20 кг/дка калиев сулфат на декар. Повечето от нашите почви са запасени с калий и не са описани случаи на затормозяване на растенията от недостиг на този елемент. За почвите с лош механичен състав внасянето на калий е наложително, като при всички случаи се избягват хлорсъдържащите торове. Торенето на къпините се прави през есента, като торовете се разхвърлят по редовите ивици. Торът се пръска равномерно върху цялата площ, когато насаждението с къпини се използва и за производство на разсад. Веднага след разхвърлянето на торовете те трябва да се заорат.

Къпиновите насаждения се подхранват всяка година с азотни торове. Добри резултати се получават от амониевия нитрат в доза 30 кг/дка, внесен на два пъти с първата пролетна обработка и по време на усиления растеж на издънките през май, след което се прави окопаване. Разхвърлянето на тора става по редовете, като се внимава да не се засегнат зелените части на растенията и да не се причини изгаряне. През есента при къпината не трябва да се внасят азотни торове, защото при влажна есен някои сортове проявяват вторичен растеж и вегетацията им продължава до зимата. Внасянето на азотен тор засилва и удължава растежа, с което се създават условия за измръзване на къпините. Това е особено вредно при основните промишлени сортове къпини Торнфрий и Смутстем , вегетацията на които продължава до късна есен.