Мероприятия в овощната градина и лозята. Жълти листа при овошки и лозя.

Едно от най-честите явления

тази година е проявата на хлороза по трайните насаждения и лозята. Тя се изразява в ненормално пожълтяване или побеляване на листата в резултат на намаляване съдържанието на хлорофил. Причините могат да бъдат различни - вирусно заболяване или липса на определен хранителен елемент. Ако причината е вирус, растението е заразно, нелечимо и представлява опасност за останалите растения. В повечето случаи обаче хлорозата се дължи на недостатъчно усвояване на някой хранителен елемент, при което заболяването е неинфекциозно и възможностите за неговото лечение са големи.

Най-често обаче хлорозата се дължи на недостига на желязо и то главно при отглеждане на растенията на силно алкални почви. Особеното тук е, че желязото е в достатъчно количество в почвата, но неговото усвояване е блокирано от високото съдържание на калций в нея. В години с обилни валежи през първата половина на лятото, каквато е тази, желязната хлороза се развива много по-силно. Ето защо в този случай се налага подаване на допълнително количество желязо в лесноусвоима за растенията форма. Това може да стане, както почвено, така и листно , а най-добре и по двата начина.

За лечение на желязната хлороза в практиката се използва железен сулфат, познат и като зелен камък. Той се внася почвено на дълбочина 20-25 см под короната на дърветата или в реда на лозите.

Дозите при плододаващи дървета са 200-300 грама на дърво, а при лозята 50 грама на главина. За да има ефект от това почвено внасяне на зеления камък, то трябва да е последвано от обилна поливка. В противен случай желязото отново ще влезе в трудноусвоими форми.

За листно приложение се прилагат торове в които желязото е в хелатни форми (ЕDTA или DPTA), които позволяват желязото да бъде усвоено от листния апарат, дори и в него да има натрупано по-голямо количество калций. При 2 до 3 листни третирания през вегетацията на трайните насаждения и лозята проблемът с желязната хлороза се решава напълно.