Полезна информация за Вашите зеленчуци.

Обработка на почвата на зеленчуковата градина

Зеленчуковите култури се отличават с високи изисквания към обработката на почвата, което се дължи на някои техни специфични особености. Някои от тях имат

големи изисквания към плодородието на почвата, тъй като изнасят големи количества хранителни вещества от нея. Семената на много зеленчукови култури са много дребни, поради което се нуждаят от подходяща обработка на повърхностния почвен слой.

Много от зеленчуковите култури формират продуктовата си част в почвата, поради което тя трябва да бъде рохкава и да не представлява препятствие за формирането й.

Начинът на обработка на почвата зависи от типа на профилиране на почвата, от почвено-климатичните условия, от схемите на сеитбообращенията, от заплевелеността и от биологичните изисквания на културата.

Агротехническите изисквания на растенията най-добре се задоволяват чрез основната обработка на почвата, която се извършва чрез дискуване, дълбока оран или продълбочаване на орния слой, последвани от култивиране или дискуване.

Най-важно звено в цялата система на обработката на почвата в зеленчуковите градини е дълбоката оран. От нейното навременно и правилно извършване зависят до голяма степен количеството и качеството на добива. Тя спомага за натрупване на големи количества влага в долните почвени слоеве, за подобряване физичните и химичните свойства на почвата и представлява едно от най-сигурните средства за борба с плевелната растителност, и с болестите и неприятелите по зеленчуковите култури. Върху изораните през есента парцели е възможно по-рано засяване или засаждане на културите на открито. В много случаи, правилно извършената дълбока оран, прави излишна пролетната оран и пролетната обработка на почвата се ограничава само с разрохкване на повърхностния почвен пласт.

При нашите почвено-климатични условия е най-добре дълбоката оран  да се извършва с обръщателен плуг на дълбочина 25 см за леките глинесто-песъчливи почви и на 30-35 см за по-тежките. Провежда се перпендикулярно на поливните бразди. Срокът й се определя от прибирането на предшестващата култура, но най-благоприятен е от 10 август до 15 септември. Ако срокът не се спази по едни или други причини, оранта може и трябва да се извърши през зимата при подходящо време. Ако и това не стане, обработката трябва да започне по възможност най-рано напролет, при което почвата се изорава плитко и веднага се обръща.

Пролетната оран, обаче в никакъв случай не може да замени есенната или зимната. Трябва да се прави всичко възможно дълбоката оран в зеленчуковите градини да се извърши навреме.

Едновременно с дълбоката оран се внасят оборският тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор, фосфорните и калиевите торове.

Продълбочаването се извършва за някои култури (най-вече тиквови). С него се създават условия за проникване на кореновата система на зеленчуковите растения под твърдия почвен слой, за по-добро влагозапасяване, за по-добра аерация на почвата и др. Продълбочаването се извършва през октомври – ноември на дълбочина 60-70 см.

Всички кореноплодни и луковични зеленчукови растения (с изключение отчасти на ряпата), краставиците, пиперът и др. не понасят каквото и да било влошаване структурата на почвата, поради което при тях продълбочаването на почвата с изнасяне на подпочва на повърхността трябва да се избягва.

След дълбоката оран или продълбочаването, площите трябва да се дискуват или да се култивират, за да се предизвика поникването на плевелните семена и да се отстранят неравностите от предшестващите обработки.

Предсеитбената и предпосадъчната обработка при студоустойчивите култури се провежда рано напролет, щом почвено-климатичните условия позволяват нормална работа на машините на полето.

Когато почвата е чиста от плевели, тя се бранува , а когато е заплевелена, се култивира на дълбочина 6 – 8 см.

Предсеидбената обработка на почвата се съчетава с внасянето на торове и хербициди, съобразно с изискванията на културите. Срокът на извършването й при топлолюбивите култури се определя от биологичните им изисквания, типа и механичния състав на почвата, срока на сеитбата или разсаждането и технологичната основа за отглеждане и прибиране.

Зеленчуковите култури се отглеждат на предварително профилирана почвена повърхност. Използват се различни  почвени профили – лехо-браздови, лехи (висока, ниска, нулева) и тирове.

Проучванията у нас показват, че отглеждането на зеленчуковите култури на висока, равна леха отговаря най-добре на изискванията на културите. Високата, равна леха осигурява подходяща дълбочина на рохкавия почвен слой, устойчив и благоприятен воден режим и оптимален топлинен режим на почвата, и позволява бързо оттичане на излишната вода при валежи и поливане чрез  дъждуване.

Профилирането на лехите се извършва през есента, преди започване на валежите, ръчно или с машини. През пролетта лехите се оформят окончателно.

На малки площи културите могат да се отглеждат и на фитарии, при които се наблюдават относително по-ниска средна температура и по-устойчив воден режим на почвата. Те са подходящи за отглеждане на взискателни към почвените условия зеленчукови култури, като например целината, водния лук, праза и др. Отглеждането на културите на фитарии трябва да се практикува върху пропускливи, топли почви, с ниско ниво на подпочвените води.

През време на вегетацията на растенията се извършва и междуредова обработка. С нея се разрушава почвената кора, създават се по-благоприятен въздушно-газов и воден режим на почвата и се води борба с плевелната растителност. Ненавременното или неправилното провеждане на междуредовата обработка води до намаляване на добива. Дълбочината на междуредовата обработка се определя от фазата на развитие на растенията, от дълбочината на разположение на кореновата им система и от физикомеханичния състав на почвата. За повечето зеленчукови култури междуредовата обработка се извършва на дълбочина 8 – 10 см. В началните фази от развитието на растенията трябва да се обработва по-плитко, отколкото при по-напреднало развитие, когато корените са разположени на по-голяма дълбочина.

Много често при междуредовата обработка се прави и загърляне на растенията. То се практикува при доматите, картофите, елето, краставиците и др.

Броят на междуредовите обработки се определя в зависимост от културата и от производственото направление.