Торене на земеделските култури.Какво трябва да знаем за физико-механични свойства на торовете?.


Особено значение имат физико-механичните свойства на минералните торове при механизиране на процесите по съхраняване, торене, транспортиране и внасяне на торовете в почвата . Върху качествените показатели на машините влияят хигроскопичността, сбиването, сипкавостта, изсейваемостта, ъгълът на естествения откос, обемното тегло, фракционният състав, коефициентът на триене и др. Някои от тези свойства се изменят в широки граници в зависимост от вида на тора, влажността и начина на съхраняване.

Минералните торове се различават съществено от органичните по своите физико-механични свойства. По структура те биват кристални, прахообразни или гранулирани. Промените във физико-механичните свойства, които настъпват вследствие съхраняването, имат съществено значение за механизираното им внасяне в почвата. В много случаи, поради неправилно съхраняване се налага да се проведат допълнителни обработки, за да се доведат торовете до първоначалното им състояние с оглед механизираното им внасяне.

Фракционният състав на минералните торове се характеризира с процентно съдържание на торови частици с диаметър от 1 до 3, от 3 до 5 и над 5 мм. За гранулираните торове е най-благоприятно частиците да имат диаметър от 2 до 5 мм. Торови частици с диаметър над 7 мм задръстват машините, а под 1 мм намаляват рязко ширината на внасяне, когато се работи с центробежни тороразпръсквачки.

Някои от минералните торове са силно хигроскопични. Те поглъщат влага от въздуха, вследствие на което променят свойствата си. Поглъщането зависи от относителната влажност и температурата на въздуха. Суперфосфатът, който е по-малко хигроскопичен, може да поеме вода от атмосферата при 100% относителна влажност на въздуха. Степента на поглъщане на влага зависи също и от дебелината на пласта тор. При по-малка дебелина на слоя торовете поглъщат влагата от въздуха по-бързо. Максималната влажност за различните торове варира в широки граници - от 6 до 22%.

Хигроскопичността се отразява рязко върху такива свойства на торовете, като обемно тегло, ъгъл на естествения откос, сбиване и др. Високата влажност влошава сипкавостта и изсейваемостта. Коефициентът на триене се повишава, в торовите сандъци и апарати се образуват сводове. При увеличаване на влажността от 1,5 до 3% амониевата селитра се сбива силно и изсяването с машини става невъзможно. Овлажнените минерални торове нарушават най-важния качествен показател на машините - равномерността на разпределението на тора в почвата.

При продължително съхраняване някои от минералните торове се сбиват, като образуват едри агрегати. Сбиването на торовете зависи от началната влажност, височината на слоя и продължителността на съхраняването. Буците, образувани вследствие сбиването по време на работа, задръстват отворите на торовнасящите апарати, което влошава равномерното разпределяне на торовете.

Сипкавостта е свойство на торовете да изтичат през отвор под действието на собственото си тегло. Това свойство притежават торовете, които са съставени от отделни частици, свързани помежду си само със сили на триене. В зависимост от влажността и степента на уплътняване на тора сипкавостта се променя. Това свойство има голямо значение за непрекъснатостта на изсяването и равномерното разпределяне на торовете в почвата. Машините работят най-добре с активно сипкави торове, които при изсипване на равна площадка образуват конусен куп. Наклонът на стената на конуса по отношение на хоризонта е 33-35°. Само добре изсушените кристални и гранулирани торове имат активна сипкавост.

При повишена влажност почти всички минерални торове са пасивно сипкави. Тогава между частиците им възникват сили на сцепление, които ги поддържат в равновесие. Формата на насипания влажен тор не е правилен конус. Това свойство на торовете налага да се използват изсяващи апарати, които могат да преодоляват силите на сцепление и триене и да разделят частиците една от друга. Торовете с пасивна сипкавост в торовия сандък на машините образуват сводове. Това налага при работа с тях в сандъците на торовнасящите машини да се поставят сводоразрушаващи устройства.

Обемното тегло представлява теглото на единица обем, заеман от тора. Познаването на това свойство позволява правилно да се определя количеството на тора в определен обем или в торовия сандък на торовнасящите машини. При нормална влажност обемното тегло на амониевата селитра е 1220-1250 кг/м3, на суперфосфата - 800-1080 кг/м3, на калиевия сулфат - 1000-1200 кг/м3.

По време на съхраняването обемното тегло на минералните торове се изменя под въздействието на външните фактори. Особено много то се променя в зависимост от височината на слоя и формата на купа. Поради това в практиката се различава обемно тегло на по-високите и на по-ниските уплътнени слоеве.

Ъгълът на естествения откос се образува между хоризонталната плоскост , на която е насипан торът във вид на конус, и прекараната допирателна към страничната повърхност на копа. Той зависи от големината на частиците, формата и характера на тяхната повърхност, плътността и влажността на тора.

Това свойство на минералните торовете има значение при съхраняването им в насипно състояние и при изсипването им в бункера или в кошовете на тороразпръскващите машини. В този случай трябва а се знае, че свободната странична повърхност се разполага под ъгъл (купът образува ъгъл, равен на ъгъла на естествения откос).