Радионуклидите се задържат в повърхностния почвен слой, като почвата изпълнява роля на дълготраен резервоар, от който радионуклидите непрекъснато постъпват в растенията и цялата биосфера. Растенията са главният посредник за постъпването на радиоактивните продукти в биологичната верига. Факт е, че в тях може да се акумулират количества, които не им причиняват увреждане, но в същото време представляват опасност за животните и човека.
В растенията радионуклидите постъпват по два основни начина:
1. Чрез надземните растителни органи - чрез непосредствено контаминиране на листата и стъблата, при локални и глобални отлагания в ранните етапи след инцидента.
С най-голяма способност за миграция се отличават 134Cs и 137Cs, които с оттока на асимилатите (физиологичен процес, при който синтезираните чрез процеса фотосинтеза захари в листата се транспортират посредством ликовата проводяща тъкан до корена, стъблото, цветовете, плодовете и семената) се натрупват във всички останали органи на растението.
2. Чрез кореновата система, в по-късните етапи след падането на радиоактивните утайки. Установено е че, много радиоизотопи се задържат силно в кореновата система на растенията и се отлагат слабо в надземните им части. Постъпилите радиоактивни изотопи в надземните части на растенията се концентрират повече във вегетативните органи и твърде малко в семената и плодовете. Те се акумулират повече в листата, отколкото в стеблата.
Докато въздушното радиоактивно замърсяване на растенията има преобладаващ характер през първите дни и седмици след радиоактивна авария, особено когато растенията са в активна вегетация, то по-късно и особено след като атмосферата се очисти от радионуклидите, почвата става главния източник на замърсяване на растителността и от там на животните и човека. Съединенията на 137Cs са добре разтворими във вода, предимно в катионна форма, което предполага по-лесното им приемане от растенията при замърсявания в почвите.
След радиационна авария горската и горско-дървесна растителност претърпява повърхностно аерално замърсяване в най-горните си части при сухо време или радионуклидите се отмиват и придвижват по стволовете и короните при валежи. При това се формират вертикални водни потоци, поради което около тях се образуват локални участъци с повишена плътност на замърсяване.
Почвата в горските екосистеми обуславя висока степен на преминаване на радионуклидите в растенията под дърветата. В зависимост от горските видове и пояси се формират и зони на замърсяване. При иглолистни дървета, вследствие валежи и отмивания, радионуклидите попадат в падналите под стволовете иглички и част от тях се фиксират там. Друга част се фиксира в почвено-торфената, богата на органични вещества, покривка. При наличието на широколистна растителност и дървета, отмитите радионуклиди попадат както под дърветата така и пряко върху растящите под тях ниски горски растения, полу-паразитни мъхове, лишеи, които имат свойството да акумулират радионуклиди, явяващи се естествен горски филтър. Високо ниво на замърсяване с радиоактивен цезий при някои видове (лишеи, мъхове, гъби) може да се наблюдава години след аварията.