Торене на земеделските култури.Торене на черешите.


За установяване на необходимостта от торене на черешите най-добре е да се използват агрохимически методи (анализи на листа и почва). При липса на такива се препоръчват ориентировъчни торови норми, като при определянето им се обръща внимание на някои визуални признаци, включващи дължина на едногодишните леторасти, размер и цвят на листата, продуктивност на дърветата и др. За оптималното съдържание на хранителни елементи в листата на черешовите дървета се приема 2,0-2,5% азот, 0,15-0,22% фосфор и 1,3-1,6% калий.

След встъпване на дърветата в период на начално и бързо нарастващо плододаване обикновено черешите се торят с 9-12 кг азот {в активно вещество), а през периода на пълно плододаване - торовата норма се повишава на 13-18 кг азот/дка. Годишната азотна торова норма на черешите се внася върху цялата площ двукратно - 2/3 в началото на април и 1/3 - през есента (до края на октомври). От азотните торове амониевата селитра се използва за подхранване на черешите през април , а есента - карбамид.

През периода на пълно плододаване дърветата започват да изпитват недостиг от фосфор и калии. Затова се препоръчва периодично (веднъж на 3-4 години) да се тори с 20-30 кг фосфор и калий на декар (в активно вещество). Не трябва де се пропуска и органичното торене с 3-5 тона/дка оборски тор. Посочените количества органо-минерални торове се внасят преди есенната оран.

Овощните растения могат да приемат хранителните вещества и чрез надземните си органи - листа и леторасти. Затова много ценни са и комплексните листни торове, съдържащи макро- и микроелементи, както и органични и физиологично активни вещества. Третирането на черешите с листни торове обикновено се извършва на три пъти. Първото третиране на черешите с листни торове е след цъфтежа при добре оформена листна маса, а следващите - в интервал от 14-15 дни.

При зелено торене на черешите много добри резултати се получават при използването на ръжено-грахова смес (при есенно засяване и пролетна сидерация) през три години, съчетано с ежегодно торене с 20 кг/дка амониева селитра, както по отношение на борбата с плевелите, така и значителното повишаване на добива.