Торене на земеделските култури.Торова течност - бързодействащ тор за предсеитбено торене.


Торовата течност се образува от урината на селскостопанските животни и течността, която се получава при разлагането на оборския тор в торището. Освен това в нея попадат водата, използвана за измиване на животните и помещенията, и дъждовната вода. Торовата течност е предимно азотно-калиев тор, който съдържа незначителни количества фосфор.

В зависимост от количественото съотношение на съставните части и начина на съхраняване на торовата течност съдържанието на азота, фосфора и калия в нея е подложено на много по-големи колебания, отколкото при оборския тор. Ориентировъчно за състава на торовата течност може да се посочат следните данни: N - от 0,01 до 1%; Р2О5 - 0,03%, и К2О - от 0,04 до 1,2%.

Хранителните вещества в торовата течност се намират в лесноусвоима форма, затова тя е бързодействащ тор, подходящ за подхранване на културите.

От торовата течност могат да бъдат загубени количества азот поради преминаване на карбамида в амониев карбонат, който се разпада на амоняк и въглероден двуокис.

Торене с торова течност

Важно условие за намаляване на загубите на азота при използване на торовата течност за торене е да се сведе до минимум съприкосновението й с въздуха. Изваждането на торовата течност се извършва с помпи.

Като бързодействащ тор торовата течност се използва за предсеитбено торене или за подхранване на ливади, пасища, зеленчукови култури и посеви от полски растения. За предсеитбено торене се употребяват 1000-2000 л на декар, а за подхранване 500-1000 л на декар торова течност. В случай че тя не е предварително разредена с вода от оборите, препоръчва се да се разреди в съотношение 1 част торова течност с 2-3 части вода.

Торовата течност се внася в почвата със специални култиватори, посредством които течността по тръби прониква направо в почвата на дълбочина 8-10 см. За повърхностно разпръскване на торовата течност се използват цистерни. За да се намали загубата на азот, трябва да се избягва повърхностното разпръскване на торовата течност върху площи с неравна повърхност , , стърнища и др., а също така да не се извършва при топло и ветровито време.