Почвеният азот се изразходва по няколко причини: усвоява се от растенията и се изнася от почвата чрез добивите; измива се (нитратният азот) от валежите и поливните води в по-дълбоките почвени хоризонти; отнася се с ерозирането на почвата и се загубва вследствие на денитрификация.
Различните култури извличат от почвата от 3 до 30 кг от декар азот. Това количество може да се балансира с внасяне на 13-18 кг на декар чист азот.
Част от азота се измива с валежите и поливните води, особено от почви с по-лек механичен състав и при неправилно напояване. Тези загуби са значително по-големи за нитратния азот.
Почти всички обработваеми почви в нашата страна са подложени на ерозия. Годишно се отнасят с ерозията средно 1,5 кг от декар азот, или общо за страната всяка година почвите обедняват с над 500 хил. тона азот.
Известни загуби се получават и при разграждане на нитратите до елементарен азот. Това се получава, когато в почви с алкална реакция и анаеробни условия попаднат богати с въглехидрати органични вещества.
Процесът, при който денитрифициращите бактерии окисляват органичните вещества с кислорода от нитратите, а освободеният кислород излита, се нарича денитрификация.
По този начин се губи малко азот.
Обогатяването на почвата с атмосферен азот и непрекъснатото минерализиране на органично свързания азот не могат да осигурят достатъчно азотна храна за растенията, за да се получат от тях високи добиви. Азотът си остава най-дефицитният хранителен елемент. Затова промишлените азотни торове са едно от най-мощните средства в ръцете на човека за поддържане и повишаване на почвеното плодородие.
В нашата страна от торене с азотни торове се нуждаят всички почви, но особено голяма е нуждата при нечерноземните.
Азотният проблем в селското стопанство успешно се решава чрез максимално използване на органичните торове, биологичното свързване на атмосферния азот и азотноторовата промишленост за химично свързване на атмосферния азот.