Торене на земеделските култури.Желязото като хранителен елемент.


Желязото се съдържа в целия растителен организъм, но в най-големи количества то се намира в корените и в зелените части на растенията.

Желязото взема участие в образуването на хлорофила и в редуцирането на важни редукционно-окислителни процеси.

Желязото се усвоява от растенията във вид на двувалентни и тривалентни йони. То им е необходимо в малки количества, но през целия вегетационен период. С нарастване количеството на листната маса нараства и нуждата от желязо. При недостиг на желязо растенията заболяват от хлороза. Листата постепенно пожълтяват и отмират. Жълтеенето започва от младите листа. Растежът на растенията намалява и продуктивността им се понижава. Обикновено многогодишните дървесни видове страдат по-силно от недостиг на желязо , отколкото едногодишните тревисти растения.

Добре запасени с желязо са глинестите почви, а по-слабо - песъчливите и силно варовитите. В почвата желязото се намира във вид на труднодостъпни за растенията съединения - окиси, хидрати, карбонати, силикати, фосфати и значително по-малко усвоими бикарбонати, сулфати и др.

Достъпността на желязото за растенията зависи от реакцията на почвата. При силно кисела реакция солите на тривалентното желязо се разтварят, но същевременно се повишава количеството на алуминиевите и мангановите йони, които са токсични за растенията. Двувалентлите железни йони се появяват в почвата при слабо кисела реакция, а при алкална реакция желязото се намира във вид на неразтворими хидроокиси и не може да се използва от растенията

Растенията страдат от недостиг на желязо най-често, когато се отглеждат на силно варувани или алкални почви. Торенето с големи норми суперфосфат също така може да предизвика недостиг на желязо.