Полезна информация за цветята.A.pulsatilla L (Съсънка) & A.hepatica L.

 

Местен вид. Среща се нарядко почти из цялата страна, с изключение на южните области. Има вертикален черен корен и

окосмено стъбло, което достига 20—25 см височина. Листата също са окосмени и трикратно разделени на линеарни дялове. Цветовете са единични, терминални, едри, отначало изправени, а по-късно наведени. Непосредствено под всеки цвят се намира якичка от 10 до 15 линеарни или раздвоени листчета. Цветът е съставен от 6 овално ланцетни. листчета, разположени във форма на звънче. Те са обагрени виолетово и покрити отвън с блестящи власинки. Тичинките са жълти. Плодниковите стълбчета са голям брой; след прецъфтяването те нарастват силно, покриват се с власинки и на мястото на цвета се образува голяма рехава топка с украсен ефект. Тези трайни плодникови стълбчета остават сраснали за семената и улесняват самозасяването им. Цъфти през април.

Размножаване и отглеждане.

Размножаването се извършва предимно със семена. Засяването може да стане през април—юни в терини или направо в разсадника на сенчесто място. Растенията се пикират в малки саксийки и през есента се изнасят на постоянно място при разстояние 20—25 см. Изискват варовита песъчлива почва и ветровити места.

Поради красивите си цветове и ранното цъфтене заслужава широка разпространение, особено из алпинеумите.

A.hepatica L (Hepatica triloba, Chax.)

Многогодишен наш вид, който обитава горите и храстите предимно на предпланинския пояс. Среща се нарядко по склоновете на Стара планина, Средна гора, Родопите и другаде. Растенията имат силно разклонен корен. Листата им са събрани в розетка и се появяват едновременно с цветовете или наскоро след прецъфтяването. Те са съставени от дръжка и триделна петура; младите са окосмени, а старите — гладки, жилави, с хубав зелен цвят и траят до ноември. Измежду розетката излизат голям брой цветни дръжки, които са високи 8—15 см, покрити с бляскави власинки и всяка от тях завършва с по един цвят, под който е разположена якичка от 3 малки.

Размножаване и отглеждане. Кандилките се опрашват кръстосано. Семена се получават както от простоцветните, така и от кичестите вариетети. Засяването се извършва през април—май разсадник в песъчлива почва, примесена с гнил оборски тор. За по-деликатните видове, борският тор се заменя с листовка. Още по-добре е, ако те се засяват в ерикова пръст, кладите растения се пикират също в пепиниерата а разстояние 12—15 см и през есента се засаждат на постоянно място.

Размножаването може да стане и чрез разделяне на старите растения.

Кандилките виреят на всички почви, щом са достатъчно влажни. Обичат слънце , но понасят и сянка. Към дължината на деня се държат неутрално.

Използуване.

Кандилките са интересни цветя. Те имат особена направа на цветовете, които са в изобилие, грациозно разположени и нежно обагрени. Образуват и елегантна туфа от листа.

Техен съществен недостатък е краткият период на цъфтенето и малката трайност на отрязания им цвят.