Полезна информация за цветята.Оформяне и резитба на розовите храсти.

 

Независимо от начина, по който е получен, розовият храст трябва да се оформи — разклоненията му да се разпределят симетрично и броят им да

съответствува на силата на корена. Резитбата започва от първата година на живота на новото растение. Тогава леторастът се прищипва ниско, за да се получат разклонения. През април на втората година тези разклонения се съкращават и броят на новите стъбла се увеличава. Окончателно оформяне на храста се постига на третата, четвъртата година.

1.  Розите, които растат слабо, се режат ниско — на 2—3 очи (3—4 см от основата на стъблото).

2. Розите със средна височина се режат на 4—5 очи (8— 10 см).

3. Розите, които растат силно, се режат на 5—6 очи (пъпки).

4. Веднъж цъфтящите рози , които по естество са буйно растящи и на които цветоносните клончета израстват върху миналогодишни стъбла, каквато е разпространената у нас роза Paul’s Scarlet, се режат след прецъфтяването. Резитбата се изразява в премахване на старите стъбла и в скъсяване на клончетата с прецъфтелите цветове, ако те се намират върху здрави, жизнени стъбла. Не се страхувайте! Тези растовити храсти през лятото ще образуват нови стъбла, които ще цъфтят през следната година.

5. Влечащите се рози се режат така, че всяка година дължината на главното стъбло да се увеличава и по него нагъсто да се нареждат цветоносни клончета. Тези клончета след прецъфтяването се съкращават, за да не се деформира кордонът. На тяхно място израстват други, които ще цъфтят на следната година.

6. Плачещите рози се режат надълго, като постепенно се увеличава дължината на основните им разклонения.

7. Трендафилите (R.alba & R.dracenna’) се режат след прецъфтяването, като се премахват само старите засъхнали стъбла и излишните разклонения.

Постоянно цъфтящите рози се нуждаят от лятна резитба. Тя се изразява в отрязване на клончетата с прецъфтелите цветове. Прави се веднага след прецъфтяването, като клончето се отрязва 0,5—1 см над най-добре развитата си пъпка (обикновено третата или четвъртата под цвета). След това тази пъпка започва да нараства бързо, дава жизнено клонче и едър цвят. Иначе (без резитба) се образуват повече клончета, но те остават слаби и много често не дават цветове.