Мероприятия в цветната градина.Розите предпочитат слабо кисели почви. За отглеждането на розите

най-подходящи са леките песъчливо-глинести почви, богати на хумус и лесно пропускащи въздуха и водата.
Нивото на подпочвените води не трябва да е по-високо от 80-120 см, защото кореновата система на присадените рози понякога прониква на дълбочина повече от 1 м.
Розите растат добре и на черноземни почви. А леките песъчливи са по-малко желателни, защото през зимата често замръзват, а през лятото се прегряват, а хранителните вещества бързо се измиват от тях. За подобряването на такива почви трябва да се внесе угнил оборски тор, чимова почва, торф и изкуствени торове.

Тежките глинести почви, в които водата се задържа продължително, също се нуждаят от подобрения за отглеждане на розите. Те трябва да се дренират, да се олекотят с пясък, оборски тор, компост и торф.

При недостатъчно кислород дишането и растежа на корените се угнетява, а излишната влага задържа развитието на кореновата система и води до загиване на растенията , като задържа и узряването на леторастите.

Голямо значиние за розите има и киселинността на почвата. Предпочитаната от тях почва е слабокисела (рН 6,0-6,5). За повишаване на киселинността в почвата се добавят торф и оборски тор, а за понижаване се внася дървесна пепел и вар.