Семпервивум. Имената за семпервивума са почти толкова интересни, колкото и самото растение. Поради голямата си популярност, това растение се е сдобило с " />

Семпервивум - Sempervivum - Agro-CONSULTANT.net

Полезна информация за цветята.Семпервивум. Имената за семпервивума са почти толкова интересни, колкото и самото растение.

Поради голямата си популярност, това растение се е сдобило с безброй причудливи наречия. Самата дума „Sempervivum“ от латински се превежда „живее вечно“ или „винаги жив“ от „Semper“ (винаги) „vivus“ (живея).

<strong class=Семпервивум (Sempervivum)" style="width: 600px; height: 484px;" border="0" />

В Западна Европа е било много разпространено Семпервивумът да се отглежда на покривите на къщите, между каменните плочи, керемидите, че дори и между гредите. От там е произлязло и по-популярното му име там Къщен Праз. В Америка това растение е познато под името Квачка и пиленца, заради малките растения, които са закрепени за растението майка, посредством леторасли. Това име е събирателно за няколко подобни растения от семейството на Дебелецови (Crassulaceae), Ешеверия, Йовибарба (Jovibarba), Розулария (Rosularia), но всяко едно от тях има свои собствени особености и носи характерни за него белези

<strong class=Семпервивум (Sempervivum)" style="text-align: center; width: 463px; height: 278px; float: left; margin-left: 0px; margin-right: 10px;" border="0" />В България е познат под наименованието Дебелец, Дебела Мара, Планинска роза, Бабино ухо и това се дължи на голямата популярност, която си е извоювал като много издръжлива и прекрасна добавка във всяка градина. Семпервивумът е от семейство Дебелецови и обичайните места, където може да се намери са планинските райони над 1000 до 2500 метра надморска височина. Най-разпространен е в Средна и Южна Европа, но може да се намери почти навсякъде по света. Въпреки, че не е препоръчително да се използва в медицината, той заема мястото си в народната медицина, като основно се използва сока от листата му при болки в ушите.

<strong class=Семпервивум (Sempervivum)" style="width: 182px; height: 639px; float: left; margin-left: 0px; margin-right: 10px;" border="0" />Познати са повече от 40 вида Дебелец, а хибридните им сортове надхвърлят 6000 и селекционерите не спират да предлагат нови и нови сортове, притиснати от голямата конкуренция на пазара. Видовете им предлагат огромно разнообразие от форма, цвят и текстура на листата. Багрите варират в почти всички вариации на зеленото, сребристо, червено, кестеняво или комбинация между тях. Някой от тях са покрити с меки мъхчета, други са гладки, а има и такива, които са покрити като с паяжина. На повечето видове листата растат, така че растението придобива звездовидна форма, но има и такива, които приличат по-скоро на гъсеница.

Семпервивумите са много издръжливи и спокойно можете да ги оставите да зимуват навън. Нуждаят се от много малко грижи и дори експертите се шегуват, че колкото по-малко се грижите за тях, толкова по-добре ще растат те. В гените на това растение е да предпочита бедни на хумус почви, по-скоро каменисти и песъчливи. Силно слънце и не постоянни поливания. Най-добрия съвет за отглеждането на всяко растение е да пресъздадете условия, възможно най-близки до тези в естествената му среда.

Ако решите да оставите Дебелеца на открито през зимата, спрете поливането или поне го ограничете до веднъж месечно и то ако не се очаква температурите да паднат под нулата, защото е по-вероятно да ги убие водата, отколкото студа. Най-важното, което трябва да запомните за да е щастлив вашият Семпервивум е да му осигурите много слънце, почва с добър дренаж и редки поливания.

Много от вас ще се учудят когато разберат, че семпервивума цъфти. Това всъщност е и последното нещо, което правят, защото след това растението умира. За щастие след себе си оставя много “бебета”, които да заемат неговото място. Дебелеца цъфти с широко отворени розови цветчета. Венчелистчетата на всеки цвят са дванадесет, а понякога и повече. Цъфти от пролетта до края на лятото.

<strong class=Семпервивум (Sempervivum)" style="width: 347px; height: 519px; float: left; margin-left: 0px; margin-right: 10px;" border="0" />Семпервивумът може да се размножава чрез семена, но най-често се използва метода на разделяне. Всяко растение пуска ластуни, в края на които се развива ново растение. Веднъш докоснало земята, младото растение започва да развива коренова система и заживява като отделно растение. Можете спокойно да разделите младото растение от майчиното и да го засадите на ново място. Отрежете ластуната през средата и поставете новото растение на повърхността на почвата като леко го заровите и покриете частта от ластуна която е останала прикрепена за него.

Ако имате опит с отглеждането на растения от семена, можете да се пробвате и по този начин. Семената се събират от семенната кутийка след като тя изсъхне. Нужна е предварителна стратификация за покълването на семената. Ако при опрашването е имало и други видове семпервивуми, напълно възможно е поколенията от семената да не са същите като това от което сте събрали семената. Разбира се, това растението да цъфне зависи от възрастта му, от почвата и най-вече от достатъчното количество светлина, която получава то. Голяма част от видовете на Дебелеца цъфтят след третата си година.

Семпервивум (Sempervivum)Близки до Семпервивума са Йовибарба и Розуларията и често се бъркат с него.

Йовибарба е малък род от семейството на Дебелецови и вирее в Югоизточна Европа. Името му е превод от латински означава „Брадата на Юпитер“. Също както Семпервивума, Йовибарба се размножава чрез семена и детки, но за разлика от близкия си родственик, бебетата на йовибарба, не са свързани с ластуни към майчиното растение, а растат направо върху него. Когато достигнат възраст и големина достатъчна, че да заживеят сами, те се откачат и просто се търкулват настрани. Веднъж отделени от майчиното растение и “стъпили” на земя, бебетата заживяват като самостоятелни нови растения.

Йовибарба цъфти подобно на Дебелеца и също като него умира след като прецъфти, но основната разлика между тях е в самият цвят. Йовибарба цъфти в жълто и венчелистчетата му са много по-малко - около 6 на брой, като чашката на цвета не е толкова голяма и пищна както тази на Семпервивума.

Розуларията също както Йовибарба е близък родственик до Дебелеца и лесно може да се сбърка с него. Можете да разпознаете Розуларията по нейния цвят. За разлика от Семпервивума, цвета й е с по-малко венчелистчета и прилича на камбанка, а не на звезда, както е при Семпервивума. Цветовете могат да са обагрени в бяло, розово или червено. Цъфти в разгара на лятото. Розуларията има същите изисквания както Дебелеца за вода, почва и слънце, така че могат да се гледат в комбинация с него.

В България няма голямо разнообразие на видове и най-разпространен е Sempervivum tectorum, но градинските центрове все повече започват да обръщат внимание и на този малък и издръжлив красавец и ако си мислите, че Дебелеца няма с какво да ви впечатли, разгледайте изобилието от видове които има от него.


Още за цветята:
Източник: flowersnet.info

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));