Отглеждане на пипер.Тънкости при отглеждане на пипера.

Тънкости при отглеждане на

пипера

 

 

През втората половина на юли посевите с ранния и средноранния пипер обилно плододават и цъфтят, поради което грижите трябва да са насочени към осигуряване на достатъчно влага е почвата и опазването им от допълнително заселване на причинители на болести и неприятели. Късните пипери формират първите завръзи, а в по-топлите райони навлизат и в беритбена зрелост.

При различните производствени направления на пипера (полско или оранжерийно – ранно, средно ранно и късно производство) винаги една от стопански значимите болести или неприятели има приоритетно развитие, поради което с предимство се извежда борбата с тях. При полското производство на пипер това са маната (фитофтора капсици), вбосилчването( краставичната мозайка /КМВ), столбурът и вертицилийното увяхване. При отглеждането на пипер в оранжерии с предимство се води борбата срещу оранжерийната белокрилка и черната мана (Cladosporium capsici). Тази мана се причинява от паразитна гъба, която за своето развитие непрекъснато изисква висока относителна влажност на въздуха.

 

 

 

БОЛЕСТИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПРИРОДНИ ФАКТОРИ

 

Не са рeдки случаите, когато в посева или лехата почти всички растения показват еднакви отклонения от нормалното състояние. Това най-често е предизвикано от неблагоприятни фактори на природната среда. Ако например през юли, на отделни места по редовете пиперът започне да увяхва, но запазва тъмнозеления си цвят не бива да се смята, че причината е в гъбно или бактериално заболяване. Възможно е корените на растенията да се задушават (асфиксия) поради силно уплътнената почва около тях (наблюдава се при чернозем- смолници и ливадно-блатни почви}. Ако във фазата обилно плододаване (юли, август), по върховете на отделните плодове се появят кремаво-белезникави петна с умряла кожица по тях, особено при стърчащите сортове, то непременно трябва да се анализира поливният режим. Обикновено такъв тип върхово гниене на чушките се появява, когато поливането е нередовно, почвата се засушава за няколко дни , а след това обилно се полива.

Преторяването с азотни торове води до масово хвърляне" на цветовете, тъмнозелен цвят на листата, които при пипане са твърди и хрущят. Напомняме, че второто подхранване с азотни торове трябва да се направи по време на началното образуване на завръзи. По време на обилното плододаване се препоръчва подхранването да се прави чрез "шербетуване" – поливане с вода, в която е размит говежди или птичи тор.

Начинът на поливане влияе силно върху разпространението на най-опустошителната болест по пипера -маната (фитофтора капсици).

Понеже маната по пипера масово се разпространява с поливните води, разсаждането му на висока повдигната леха е един от факторите, които най-силно ограничават разпространяването на болестта. За стопаните, които и догодина ще отглеждат пипер, напомняме, че още през лятото трябва да започнат с подготовката на площите. Тя включва: веднага щом бъде прибран предшественика, още през август, площите да се дисковат и изорат плитко. При необходимост да се направи текущо подравняване, а преди основаната оран да се внасят необходимите фосфорни и калиеви торове. След дълбоката оран площите да се дискуват и се набраздят за груба направа на високите лехи. Напролет лехите се дооформят окончателно. Винаги дълбочината на браздите трябва да е най-малко 20 см, за да не влиза поливната водата в директен досег с при основаната част на растението.

Препоръчва се поливането на пипера да става гравитачно, по дълги бразди. Експериментално е установено, че пораженията от маната могат да се сведат до минимум, ако между крайните разклонения на корена и поливната вода има почвен слой около 8 см, който филтрира водата и по такъв начин предпазва от заразяване. Поливните бразди трябва да са по средата между повдигнатите лехи и периодично да се продълбочават, защото се затлачват и основата на растенията влиза в досег с водата. При поливането трябва да се следи нивото на водата да бъде около 1/3 от дълбочината на браздите.

В райони, където ежегодно се наблюдават поражения от мана по пипера, дъждуването е противопоказно, защото чрез водните капки заразата попада бързо върху здравите растения. При това е установено, че ако в отделна година болестта се появи в района на някоя река или поток, възможно е всички посеви и площи с пипер, които се поливат с тази вода бързо да се заразят.

Едно от "тънките места" при отглеждането на пипера е подходящият поливен режим. И през периода на обилното плододаване добрият стопанин не трябва да допуска засушаване на площите с пипер м след това обилното им поливане. Както вече беше отбелязано, при такъв неблагоприятен поливен ре-жим растенията стават по-чувствителни към вертицилийно увяхване и върхово гниене на плодовете.

Симптоми на вертицилийно увяхване (Verticillium dahliae) при пипера: при настъпване на горещините – през деня завяхват долните етажи на листата на отделни растения; след това завяхването обхваща и горните етажи с изключение на листата на върха; наблюдава се силно смущение в развитието на растенията до вджуджаването им и неполучаването на никакъв плод. За да не се допусне масово поразяване от тази болест, влажността на почвата трябва да се поддържа от 60 до 80% от ППВ (пределна полска влагоемност). Това налага преди всяка поливка стопаните да проверяват каква е влажността на почвата.

 

 

ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПЪРВИТЕ БОЛНИТЕ РАСТЕНИЯ

 

Тази практика дава задоволителен ефект при две болести по пипера – бялото гниене и маната.

 

 

 

Признаци, по които се разпознава бялото гниене при пипера (Sclerotinia sclerotiorum):

 

- в основата на стъблото на 5-10 см над почвената повърхност се явява гниене,което бързо се покрива с бял, пухкав,обилен памуковиден налеп – това е ми целът на гъбата;

-по-късно на загиналото място се образуват едри склероции, които отначало са бели, но след това пожълтяват и постепенно стават кафяво-черни до черни:

Щом се забележи бял пухкав налеп по пиперовите растения, те веднага трябва да се отскубнат и изгорят вън от посева. В противен случай ще се развият склероциите, с които гъбата презимува в почвата и могат да се запазят живи 2-3 години. Заразата може да се разсее и с поливната вода. Трябва да се има предвид също, че гъбата е полифаг, т.е. напада и други зеленчукови растения (домати, краставици, чесън и др.), и ако своевременно не се унищожат нападнатите растения, то на следващата година ще бъдат заразени и новите посеви. Препоръчва се мястото на отскубнатите растения да се обеззарази с 1:100 формалин.

 

 

 

Симптоми на мана по пипера (Phytophthora capsici)

- при изскубване на възрастните увехнали растения се вижда, че корените са загнили и че това гниене продължава към основата на стъблото и го обхваща изцяло на няколко сантиметра над повърхността на почвата;

- такива тъмни петна се образуват и по-нагоре по стъблото, особено в разклоненията;

- по листата се образуват воднисти,тъмни, бързо нарастващи петна, които се покриват със спори;

- от към дръжката започва гниене на плодовете, като загнилият участък бързо се прокрива със спороносен налеп; Постепенно целият плод изгнива и изсъхва, като получава бледо пергаментово оцветяване.

 

Необходимо е да се знае, че маната по пипера напада растенията във всички възрасти през цялата вегетация. Силно вредна е също за тиквичките, патладжана, доматите, бамята, памука, дините и др. Затова още щом се забележи нападнато от мана пиперово растение, то и другите две съседни растения до него се изскубват, изнасят се извън посева и се изгарят. Мястото на отскубнатите растения се полива с 2-%-ов разтвор на амониева селитра (200 грама амониева селитра в 10 литра вода). Така се ограничава заразата която се предава с поливната вода при допир на корени на болно до корени на здраво растение.

 

Сивото гниене (Botrytis cinerea) е заболяване, което подобно на пиперовата мана, напада растенията през цялата вегетация. При появата на болестта по време на плододаването, по повредените плодове се образува обилно спороношение. За да има ефект третирането с химически препарати, се препоръчва нападнатите плодове бързо да се оберат и да се закопаят извън посева. Това се налага, защото спорите на гъбата се разнасят и от най-малкото въздушно течение и бързо заразяват през рани здравите растения.