Отглеждане на пипер.Производство на разсад от пипер за полско производство.

У  нас са застъпени две основни направления в полското производство на пипер – за зелен пипер и за червен пипер за мелене и консервиране. В зависимост от ранозрелостта на използваните сортове производството на зелен пипер се разделя на още две направления; ранно и средноранно. За ранно производство са подходящи сортовете едроп-лоден сладък дълъг пипер Сиврия 600, Златен медал, Албена, Люлин F1, Хебър Чорбаджийски и др., от широките – Калинков 800/7, Весна; от дребноплодните лютиви – Джулюнска и Пловдивска шипка. Подходящи са също софийска капия, Горнооряховска капия и др. За средноранно и късно производство се използват сортовете Сиврия 600. Хебър, Бяла капия 1, Златен медал 7. Албена, Куртовска капия 1619, пазарджишка капия, Ратунд шуменски, Ратунд български. Шипка бяла, Чорбаджийски и др.

 

За да се произведе здрав разсад, е необходимо да се спазят следните условия: да се използват обеззаразени семена; семената да се засяват върху обеззаразена почва и произведеният разсад да се изнася на полето до 10-15 май, с цел избягването на заразяване с вирусни болести, които се пренасят чрез листните въшки.

 

Обеззаразяването на семената може да се извършва преди сеитбата с перхидрол 30%, разреден с вода в съотношение 1:10 ( б. а. -1 част перхидрол към 10 части вода). Те се оставят да киснат в разтвора 30 минути, като постоянно се бъркат. След това се промиват с течаща вода в продължение на 30 минути.

 

Срещу тютюневомозаичния вирус се препоръчва смената да се обеззаразят чрез кисненето им в 2%-ов разтвор на сода каустик (натриева основа) в продължение на 10 минути. След това бързо се измиват и просушават. За да се предпази разсадът от пипер от почвено и подпочвено изисичане, т. нар. сечене по разсада, независимо по какъв начин са били обеззаразени семената, непосредствено преди сеитбата те трябва да се третират с един от фунгицидните прахове: за 1 кг семена – каптан ВП – 2 – 3 г, тирам (ТМТД| -4 г и др. За целта семената се поставят в стъклен съд (шише), което се пълни до 2/3 от вместимостта му. Поставя се необходимото количество препарат и съдът се разклаща в продължение на 10 минути. След това семената се изсипват с полепналия по тях прах от препарата. Остатъкът от препарата в шишето остава за следващото третиране.

 

Обеззаразяването на торопочвената смес за разсадите се предполага, че е извършено през есента, още с приготвянето й.

 

За обеззаразяването на малки количества почва проф. Е. Еленков (Опазване на пипера от болести, Пловдив 2006, Геосем селект ООД) препоръчва да се използва методът на пропарването. За целта – на около 25-30 см от дъното на железен варел се прикрепва ситно надупчена желязна плоча, под която се налива вода. Над нея се поставя парче зебло, варелът се пълни с почва, отгоре се покрива с брезент и капак. В средата на капака има дупка за прикрепване на термометър. Запалва се огън и се ча-ка температурата на смеската да се покачи над 90сС. Така се поддържа още 20 минути. След това се изчаква смеската да изстине, отстранява се и варелът отново се зарежда.

За произвеждането на добре развит пикиран разсад са необходими 65-70 дни от поникването на семената.

 

За ранното производство семената се засяват от средата на януари до средата на февруари в отопляеми оранжерии или в топли парници (с биотопливо). Могат да се използват и неотопляеми оранжерии, но вътре в тях се вкопават парници, които се зареждат с биотопливо.

Сеитбена норма -15-20 г за 1кв. м. (За 1 декар са необходими около 180-200 г семена). Семената се покриват с 1,5-2 см парникова почва или пресят оборски тор. Поникват след 8-10 дни.

 

За средно ранното производство се използва нерипикарн разсад. Семената се засяват в края на февруари или от 1 до 15 март в полутопли парници, под полиетиленови тунели или в неотопляеми оранжерии , а в по-топлите райони и в студени парници. Тъй като разсадът не се пикира, сеитбата не трябва да бъде гъста. Сеитбената норма е по-ниска в сравнение с разсада за ранно производство – 8-10 г семена на 1 кв, м, но дълбочината на сеитба е по-голяма -2-3 см.

До поникването в култивационните съоражения температурата на почвата и въздуха се поддържа 20-25° С. След поникването се понижава за 5-6 дни на 16-18 градуса, за да не се изтеглят растенията, а след това отново се повишава до оптималната -18-22° С.