Отглеждане на зелеви култури.Брюкселско зеле Произход, свойства и разпространение

 

 

Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera) принадлежи към семейство зелеви, към което са също главестото зеле, цветно зеле, броколи и алабаша. То е популярна култура в хладните райони на Северна Европа, където измествало голяма степен главестото зеле. Името му произлиза от Белгия, където е било отглеждано в 16 столетие и от там разпространено в околните европейски страни. Предполага се че произхожда от мутация на савойското зеле.

По своята биологична стойност и деликатесен вкус брюкселското зеле се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. То съдържа 150-250 мг витамин С, който е в много стабилна форма и не се разрушава при съхранение. Богато е също на витамини също В2, РР и каротин, минерални соли, въглехидрати, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Поради високото съдържание на желязо е подходяща храна за лекува-не на малокръвие. В Европа и САЩ се цени много заради деликатесния вкус.

 

 

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

 

Брюкселското зеле е двугодишно растение на хладния сезон, което цъфти и образува семена на втората година след яровизация на стъблото при температура под 6-7°С за 1-2 месеца през зимата.

Известни са два типа брюкселско зеле: високи (80-100 см) и ниски сортове с максимална височина от 50-60 см. В районите с по-дълъг вегетационен период се предпочитат високите сортове. Върху стъблото от странични пъпки в основата на листата през първата година се образуват множество малки зелчета.

Поради повредата на главния корен в разсада кореновата система е плитка главно в повърхностните 20-30 см почвен слой.

Кръстосано опрашващо се растение с помощта на насекоми. За производство на семе-на се изисква пространствена изолация от други зелеви видове.

 

 

СОРТОВЕ

 

Ценени са сортове на японската и холандска селекция.

Принц Марвел FI. Ранен японски хибрид с вегетационен период 120 дни и височина на стъблото 80 см. Образува сбити, много добре изравнени главички с диаметър 2.5 см. Разпукването им в основата на стъблото е минимално.

Диаболо FI. Средно ранен хибрид със здраво и средно високо стъбло Образува плътни и добре оформени зелчета. Високо продуктивен сорт.

Вариор FI. Средно късен хибрид с високо стъбло и плътно, тъмно зелени главички. Много студоустойчив , което го прави подходящ за реколтиране в късна есен.

 

 

ИЗИСКВАНИЯ

 

Температура. Брюкселското зеле е култура на хладния сезон, която расте най-добре при температури между 15-18°С. Излагането на температура под 0°С за продължителен период води до изместване на вегетативния растеж към репродуктивен (образуване на цветове и семена)

Почва. Най-добри са добре дренираните почви с високо съдържание на органично вещество, но може да бъде отглеждано на различни почви.

Сеитбообръщение. Всички зелеви култури са податливи на общи болести и поради това е важно да не се засява след друга зелева култура поне 2 години, за предпочитане 4 години. Освен тава не трябва да има заплевеляване със сродни плевели (дива ряпа и синап и др.)

 

 

КЪСНО ПРОИЗВОДСТВО

 

При нашите климатични условия е целесъобразно късното производство, при което образуването на зелките става при по-прохладни условия през есенните месеци. Възможна е директна сеитба, която се практикува честа в европейските страни и САЩ, но тя изисква много добра подготовка на почвата и поддържане на висока почвена влажност. У нас е възприето производство чрез разсад.

Производство на разсад. Прави се открити лехи, както при другите зелеви култури. Време на сеитба 20 април-5 май. Сеитбена норма 3-3.5 грама на 1 кв.м. и за един декар са необходими 15-18 кв. м. разсадни лехи. Грижите за разсада са както при другите зелеви култури. Подготовката на почвата както при гпавестото зеле.

Разсаждане. Срок на засаждане 28 май-5 юни. Разсажда се на бразди, но поради това, че не понася засенчване, се засажда на по-големи разстояния – 70/50 см (около 2500 растения на декар).

Торенето е както при главестото зеле. Фосфорните торове се внасят преди разсаждането, а азотните на части: преди разсаждането и на 2-3 пъти ленточно през вегетацията преди поливането.

Грижи през вегетацията са общо взето както при главестото зеле. Изисква се редовно поливане по бразди или чрез дъждуване, за да се избегне воден стрес. Най-добре почвената влага да се поддържа при 80-90% от ППВ.

След оформянето на главичките вегетационния връх се прекъсна, за да се ускори узряването и уплътняването им.

Растителна защита. Борбата с плевелите се води чрез култивиране и с хербициди. Прилагането на хербицидите ограничава култивирането в ранните периоди на вегетация и се избягва повредата на корените. Известни са хербициди за внасяне в почвата преди засяването, преди поникването и след разсаждането. Насекомните вредители и болестите по брюкселското зеле са общите за другите членове на семейството и борбата с тях се води по същия начин.

 

 

ПРИБИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ

 

Брюкселското зеле се прибира в края на октомври-началото на ноември. 90 до 100 дни след разсаждането, Прибирането започва, когато долните листа започват да пожълтяват. Закъсняването води до загрубяване на главичките и загуба на деликатесния им вкус. Отделното растение дава 1-1.5 кг., но комерсиалната продукция е около 1 кг. Целите растения се изрязват от основата, листата се отстраняват и главичките се оронват ръчно или механизирано.

Съхранение на продукцията със запазване на качеството е по-сложно в сравнение с обикновеното главесто зеле. Прибраната продукция трябва да бъде форсирано охладена и съхранена при температура около 0яС и 95-100% относителна влажност на въздуха.

При продължително съхранение се загубва светло зеленото оцветяване, пожълтяване, тъмно петносване, увяхване или гниене. При 10°С влошаване на качеството (пожълтяване и обезцветяване на повърхността на главичките може да стане за около една седмица.

При дребно производство и липса на хладилници се съхранява на сенчесто и хладно място. За удължаване периода на консумация растенията могат да се извадят с корените и след отстраняване на листата се нареждат в покрити помещения, като корените им се зариват с почва. Предпочитат се зимоустойчиви сортове, които понасят температура до -10°С и понасят късно прибиране и съхранение при ниски температури.