ЗАКЪСНЕЕТЕ ЛИ СЪС СЕИТБАТА НА ГРАХА, РИСКУВАТЕ ДА ПРИБЕРЕТЕ НИСЪК ДОБИВ
* Застъпването на сортовете от трите групи – ранни, средноранни и късни, в съотношение 40:30:30 гарантира етапност и добро производство.
* Основната грижа през вегетацията е поддържане на оптимална влажност на почвата през критичните фази от развитието на растенията: сеитба – поникване, бутонизация и цъфтеж, завръзналиване на зърното.
Зеленият грах е един от основните източници за подобряване на белтъчния баланс в храната на човека и същевременно суровина за консервната промишленост. Стопанското значение на тази култура се определя още и от възможността за отглеждане в ранните пролетни месеци, както и от наличието на технологии с комплексна механизация на производството.
Основните райони за производство в нашата страна са преди всичко в Северна България – Плевенски, Русенски, Видински, Великотърновски. В стопанска зрелост семената (зърната) на зеления грах съдържат 20-24% сухо вещество, 4,5-6% белтъци, 7-10% въглехидрати, 5 мг% витамин С. Според някои автори енергийната стойност на 100 г зелен грах е 284-356J.
Сортовете грах се разделят на три групи в зависимост от дължината на вегетационният период:
ранни – с вегетационен период 47-52 дни (Ариш, Хаунтер, Ран 1, Спаркъл)
средноранни – 60-70 дни (Роби, Маргит, Виста, Цитрина, Деница, Вятово, Антей и Огоста)
късни – 70-75 дни (Пловдивска перла, Мира, Кубрат, Успех 72 и Прометей).
Препоръчва се процентното съотношение между трите групи да е съответно 40:30:30, като от всяка група се застъпват 3-4 сорта. Подходящи за отглеждане на това бобово растение са добре обработените и чисти от плевели почви. За предпочитане са средно тежки, глинесто-песъчливи терени, карбонатни черноземни почви с неутрална до слабо алкална реакция. Поради по-слабата си биологична самопоносимост грахът предпочита предшественици, които остават площите чисти от плевели и позволяват те да бъдат обработени още през есента. Това са житни, окопни, и зеленчукови култури (без бобови).
Основната обработка на почвата започва през есента с дискуване и при необходимост – с текущо подравняване. Извършва се дълбока оран на 28-30 см. Срокът на сеитба е съобразен с необходимостта да се създадат оптимални условия за развитието на растенията. Подходящо е сеитбата да се извърши от края на февруари до средата на март, а за Северна България – до края на март. По-рядко се практикува предзимно засяване през ноември, като в този случай се предпочита сеитбата да се извърши на бразди, но не в дъното, а на 1/3 от височината им.
При масово прилаганата технология (със засяване февруари-март) се използва редова сеитба при разстояние 15 см между редовете и 6 см между семената в реда. Сеитбената норма е 20-25 кг/дка, като семената предварително се обеззаразяват с ТМТД в доза 0,4 кг за 100 кг семена. Смята се, че за 1 кв.м трябва да се осигурят около 100 семена. Дълбочината на засяване е 4-6 см. В личните градини се използва двуредова лента.
При по-късните сеитби факторите на околната среда (дължина на деня, температура и влага) се изменят над допустимите граници и това води до подтискане развитието на растенията и до получаване на ниски добиви.
Сеитбата започва от най-ранните сортове с гладки семена. Прилагат се масови етапни сеитби, като вторият срок започва след поникване на семената от първата сеитба.
След сеитбата, в зависимост от влажността на почвата, посевите се валират, като това допринася за приток на влага от по-долните почвени слоеве към по-горните.
Основната грижа през вегетацията е поддържане на оптимална влажност на почвата през критичните фази от развитието на растенията: сеитба-поникване, бутонизация и цъфтеж, завръз- наливане на зърното. Оптималната почвена влажност – 75% от ППВ, се поддържа обикновено чрез дъждуване при поливна норма 30-40 куб.м, а в личните градини – чрез гравитачно поливане. През вегетацията се извършват от 3 до 5 поливки. При температура над 25-27°С е добре да се извършват краткотрайни освежителни поливки.
В малките градини зеленият грах се окопава два пъти при достигане на стъблото на височина 6-7 см и повторно след 10-15 дни. На големи площи борбата с плевелите се води основно с хербицидите Прометрин, Тербутрин и Бендазол, и Дуал преди покълнване на семената. Грахът се напада най-често от следните болести: фузариум, брашнеста мана, аскохитоза, мана, бактериален пригор и др. Основните неприятели са: грахов зърнояд, грахов (бобов) петточков семеяд и бобова огневка.
За определяне на стопанската зрелост на зърната се използват преки и косвени методи. Преките методи включват определяне съотношението на скорбялата към захари, процент алкохолно неразтворими части и процент сухо вещество. При сортовете с гладки
семена при прибиране сухото вещество трябва да е 22-24%, а при тези с набръчкани семена – 22-23%. По-широко приложение намират косвените методи (определяне твърдостта на зърната чрез тендерометьр, райфтестер или финометър).
Обикновено прибирането на граха започва при настъпване на подходяща зрелост на 70-80% от бобовете (към средата на май). Най-добре е зеленият грах да се прибира чрез директно комбайниране. В зависимост от наличната техника може да се приложи разделно окосяване, превозване на растенията и овършаване. Добивите са около 300 кг/дка.