Отглеждане на бобови култури.Отглеждане на зелен фасул като втора култура.

Отглеждане на зелен фасул като втора култура

 

 

Подготовка на площта – зеленият фасул е сравнително по – невзискателен към предшественика. Много благоприятно е неговото развитие след краставици, зеле, картофи. Също добри предшественици са зърнено – житните и кореноплодните култури. Не бива да се отглежда като монокултура, да не идва по – рано от четири години на същото място. Площите трябва да са подравнени и с подходящ наклон при отглеждането на зелен фасул с гравитачно поливане. Непосредствено след прибирането на предшественика площите се обработват с дискова брана. С тази обработка се унищожават растителните остатъци и се заравняват поливните бразди. На силно и некачествено обработени площи след оран с лемежен плуг добри резултати се получават с почвообработваща фреза.

 

Сеитба на зелен фасул – засява се до 20 – ти юли. Когато липсва почвена влага, се полива преди сеитба. При условията на дъждуване и на площи, чисти от плевели , фасулът се засява на четири редови ленти и по схемата 70 + 30 + 30 + 30/5 – 8 см. Сеитбената норма е 8 – 10 кг. на декар. Дълбочина на сеитба 5 – 6 см със сеялка за точна сеитба.

 

Грижи през вегетацията – включва се редовното поливане, окопаване и при необходимост водене на борба с болести и неприятели. Посевът се подхранва с минерални торове при доказана необходимост. Внасянето на голяма доза азот се избягва, поради опасност от удължаване на вегетацията, като се нарушава дружното узряване на бобовете, което е особено важно за вторите култури, когато се скъсява денят и се понижават нощните температури. Най – силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на лактофол ,,О’’ с най – ниска доза от хербицида базагран. Смесеното приложение на лактофол ,,О’’ с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин допринася за намаление на нападението от бактериоза по листо – стъблената маса и бобовете на фасула и води до повишаване на продуктивността.

 

Борба с болестите – фасула се напада от много болести, но най – важните са бактериозите, антракнозите и кореновото гниене. Бактерийният пригор е най – важното заболяване при фасула. Наред с него навсякъде е разпространен и ореоловият пригор. Борбата с бактериозите се извършва като се използва за сеитба здраво, незаразено семе. Семената трябва да са обеззаразени.

Използват се проветриви места и да се избягва използването на същите семена от миналата година. Събират се и се унищожават заразените поници и растения. Спазва се изисканата агротехника, включително борбата с плевели.

 

Икономически важните неприятели при фасула са – черна бобова листна въшка, люцернова въшка, бобови мухи, фасулев зърнояд, бобова огнивка и др. Срещу въшките през вегетацията се пръска с инсектициди. Срещу фасулевият зърнояд се извършва обеззаразяване на семената.

 

Поливане – в зависимост от метеорологичните условия фасулът се полива 3 – 5 пъти. Особено важно е поливането по време на цъфтеж, което осигурява завръзването на максимален брой бобове. Гравитачното поливане се извършва по дълги бразди, оформени при лехообразуването.

 

Беритба – технологичната зрялост на фасула се установява чрез определяне размера на бобовете, дължината, дебелината и масата на зърната. Беритбата се извършва ръчно в по – малките площи и механизирано в по – големите посеви.