Отглеждане на тиквички в тунели. Когато за отглеждане на тиквички се използват тунели с

пластмасово фолио, беритбеният период се придвижва с 15-20 дни напред в сравнение с ранното полско производство.

Сортове тиквички

Изискванията към сорта тиквички се отнасят най-вече до ранозрелостта, външния вид и качеството на плодовете. Предпочитат се цилиндричните, със слабо изразени кантове , , млечнобели, с нежна консистенция и приятен вкус плодове. От голямо значение е растенията да образуват по-късо стъбло без разклонения, а листата да са със силно нарязана петура и къси дръжки. Най-пълно на тези изисквания отговарят сортовете тиквички Бисерка, Изобилие, Янтра, Горнооряховска 1 и др..

Отглеждане на разсад тиквички

Тиквичките се засяват около 30 дни преди засаждането. Температурата на почвата при засаждането на тиквичките трябва да е над 12-14°С. Затова срокът на засяване зависи от метеорологичните и почвените условия на съответния район.

Подбраните и обеззаразени семена се засяват в отоплявани култивационни съоръжения в смеска, приготвена от равни части разложен оборски тор и почва. Засява се в щайги, сандъчета или лехи, редово на разстояние 4х4 см или разпръснато при сеитбена норма 15-20 г семена на 1 м2. За да се осигури дружно поникване на разсада тиквички, температурата на въздуха се поддържа 22-25°С, а влажността на почвата 85-90% от ППВ. След 3-4 дни при поява на 10-15% от кълновете се осигурява приток на повече светлина през деня. Когато семеделите позеленеят, разсадът се пикира, в пластмасови или други саксийки или в торово-почвени кубчета с оглед запазване на кореновата система при засаждане на растенията. Растенията се пикират на дълбочина до семеделите. Всяко растение се полива с 0,1-0,2 л затоплена до 20-22°С вода. За да не завяхва през първите 2-3 дни след пикирането, при силно слънчево греене разсадът се засенчва. Към края на разсадния период разсадът се закалява.

Подготовка на почвата за отглеждане на тиквички

През есента почвата се обработва на 30-35 см дълбочина, като преди тава се внасят необходимите количества оборски тор, фосфорни и калиеви торове. Тиквичките реагират положително на високото съдържание на органично вещество в почвата, затова внасянето на 8-10 т оборски тор на декар в повечето случаи е необходима практика. През март почвата се. обработва по-плитко - на 18-20 см. Тогава също може да се внесат торовете, ако това не е извършено през есента.

При отглеждане на тиквичките в тунели обработката на почвата приключва в началото на април, като се оформя лехо-браздова повърхност за засаждане на двуредови ленти по схема 120+60х50 см. Браздовото едноредово засаждане на разстояние 100х50 см се прилага, когато покривното фолио е по-тясно - 140-160 см.

Засаждане на разсадът

За засаждане на един декар с тиквички са необходими около 1600 растения. Тиквичките се засаждат в началото на април. Много ранното засаждане на тиквичките, преди почвената температура да е достигнала 12-14°С, не е подходящо. Растенията се засаждат на дълбочина близо до семеделите. Около стъблото се оформя малко кръгче и се полива с 0,5-0,8 л вода. След това се разхвърлят примамки срещу неприятелите и растенията се загърлят плитко с рохкава почва. След приключване на посочените работи тунелите се покриват, като устройството им се съобразява с по-големия хабитус на растенията и с необходимостта от по-интензивно проветряване.

Грижи след засаждането на тиквичките

Грижите след засаждането на тиквичките се състоят в регулиране на топлинния, водния и хранителния режим, провеждане на борба срещу листните въшки и оранжерийната белокрилка и регулиране на растежа и плододаването чрез резитба.

Тиквичките изискват висока, но равномерна температура и по-ниска влажност на въздуха. Затова през деня тунелите, в които се отглеждат тиквичките, се проветряват за поддържане на температура 22-25°С. Подходящата нощна температура е над 14-15°С. До образуване на първите женски цветове и малки плодчета влажността на почвата трябва да е ниска - 65-70% от ППВ. През този период растенията се подхранват 1-2 пъти с по 20-30 кг минерални торове на декар, от които преобладават фосфорните и калиевите. Когато започне масовото плодообразуване, факторите на микроклимата се поддържат в оптимални граници - съобразно с биологичните изисквания на тиквичките. Плодообразуването на тиквичките съвпада с интензивното слънчевото греене в края на май и началото на юни. Тогава влажността на почвата трябва да се повиши на 80-85% от ППВ и през интервал от 20 до 25 дни растенията да се подхранват с по 15-20 кг азотни торове на декар.

Отстраняването на покривното фолио от тунелите и пълното откриване на гнездата се извършва през първото десетдневие на май. Не се допуска листната маса да допира до покривния материал, защото това причинява механични повреди или пригори от високата температура. До този момент растенията се окопават 1-2 пъти, като едновременно се и загърлят. По време на плодоооразуването се окопават още 2 пъти, но на по-малка дълбочина - 8-10 см. По време на беритбите на тиквичките се извършва само плевене. За да нарастват по-бързо плодовете, образувани по централното стъбло, всички появили се по него разклонения се отстраняват. Постепенно почти при всяка беритба на тиквички се премахват по 1-2 листа в основата на стъблото. Това активизира растежа и спомага по-равномерното проникване на светлината и на насекомите опрашвачи до цветовете.

Беритба и добиви

Беритбата на тиквичките започва в средата на май, а при по-хладна пролет - в края на май. Плодовете се отрязват с дръжка, дълга 1,0-1,5 см, без да се повдига стъблото, за да не се разкъсат корените, образувани допълнително от възлите по него. До началото на юли добивът достига 3-3,5 т от декар.