Отглеждане на бамя - технология

БамяБамята (Abelmoschus esculentus) е едногодишно растение. Коренът на бамята е с малко разклонения и силно развит.

Стъблото на бамята е високо от 30 до 250 см и се разклонява само в основата, като образува 2-7 разклонения. Стъблото на бамята е покрито с редки и остри власинки, които предизвикват силно дразнене на кожата. При едни сортове стъблото на бамята е зелено с червени петна, а при други - червено.

Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата - нарязани на 5 дяла, а към върха - дълбоко нарязани.

Цветовете са звънчеобразни, едри, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Бамята е факултативно (незадължително) самоопрашващо се растение.

Плодът е многогнездна пирамидална кутийка, която при някои сортове достига до 25 см дължина. При пълно узряване кутийката се пука по ръбовете и семената се изсипват.

Семената на бамята са обли, приличащи на фиеви зрънца, с масленозелен до черен цвят и с тъмни фини чертички. Семената на бамята запазват кълняемостта си до 4-5 години. Абсолютното им тегло варира между 55 и 75 г.

Бамята е една от най-топлолюбивите култури. Семената на бамята поникват при почвена температура над 15°С. Бамята е взискателна и по отношение на влагата. При неполивни условия растенията остават дребни, дават незначителни добиви и лошокачествена продукция. При дълбоки и добре разработени почви за лични нужди може да се отглежда и при неполивни условия.

По отношение на почвата бамята е много взискателна. Много добре се развива върху дълбоки влагоемни и плодородни черноземи и льосови почви. На тежки и студени почви с близка подпочвена вода дава ниски добиви. Добри резултати се получават на структурни почви, които редовно се торят с органични торове. По отношение на предшественика не е взискателна. Торенето на бамята с минерални торове и оборски тор осигурява получаването на високи и качествени добиви. През есента се внасят 3-4 тона оборски тор и 40-50 кг на дка суперфосфат. На леки почви се внасят и по 25-30 кг на дка калиев сулфат. Напролет се тори с около 20-30 кг амониев нитрат, половината от който се внася едновременно със сеитбата, а другата половина се внася при фаза масов цъфтеж.

Най-разпространените сортове бамя са два.

Каваклийска бамя, наречена е още дребна, черна. Растенията са високи до 2,20 см. Върху стъблото на бамята израстват 3-4 прибрани разклонения. То е покрито с остри зелено обагрени космици. Плодовете са къси.

Най-ранният местен сорт бамя. Продукцията се получава със 7-10 дни по-рано от другите сортове бамя. Плодовете се нижат и се сушат за консумация през зимата.

Лясковска бамя (Цариградска, Султане).Тя е най-разпространеният сорт у нас. Стъблото е високо до 1,5 м и има средно 3-5 разклонения. Плодовете са тънки , , дълги и заострени. Те са петръбести, светлозеле-ни, покрити с космици и на върха леко извити. В стопанска зрелост са тънки, дълги 4-5 см, нежни и крехки.

Средно ран, високодобивен сорт бамя, предназначен за готвене и консервиране.

Подготовката на почвата започва с дълбоката обработка, при която се внася оборският тор. Напролет поради късната сеитба са необходими и няколко обработки, а при нужда - и плитка оран с брануване. Бамята се сее редово на разстояние 80/8-10 см през първата половина на май, когато обикновено започва да цъфти акацията и е достатъчно топло. Сеитбена норма - 1,5-2 кг на дка. В зависимост от времето семената  на бамята поникват след 10-15 дни.

Борбата срещу плевелите се води чрез окопаване и плевене. През вегетацията бамята се окопава 2-3 пъти. Посевите редовно се поливат.

Беритбата на бамята се извършва ежедневно или през ден, тъй като плодовете бързо застаряват и загрубяват. Берат се младите и крехки плодове с дължина 4-5 см. Беритбата на бамята продължава до падането на сланите. Набраните плодове трябва да се консумират или консервират, защото при съхраняване загрубяват.

От декар в зависимост от сорта бамя и агротехниката се получава от 800 до 1000 кг плодове.