Rollkur (Ролкюр) – Част 7
Rollkur – Защо НЕ
Негативните ефекти на свръх-извиването на шията на коня
ЕЗДА ОТПРЕД НАЗАД – ЧРЕЗ РЪЦЕТЕ
Холандски ездач по обездка
Да подходиш към рамката на коня откъм предния му край, е като да боядисаш тесто хляб в кафяво, за да го направиш изпечено. Просто става въпрос за неправилния начин. Това е като да се опитваш да имитираш крайните резултати чрез докарване на външен вид, а не чрез развиване на необходимите предпоставки за това. Помощите с поводите са факт в обездката, няма как да се заобиколи това. Някои от по – строгите „пуристи” едва признават, че ръцете имат изобщо някаква роля в обездката, но отричането на помощите с поводите е, разбира се, еднакво погрешно. Отпускането на челюстта, постановката навътре, огъването и т.н. – всички те се правят с помощите на ръцете. Така че, не става въпрос за това.
Антоанета Стоенчева
Има хора, обяздващи коне или превъзпитаващи ги (обучаващи ги наново), които кордират трудни коне с торба на главите и отпускат кордата, докато конят я настъпи или се закачи с предните крака и падне. Тогава те изтичват и сядат върху главата на коня. В такава ситуация конят не може да направи нищо. Той научава, че трябва да предаде отговорността за живота си на човека. Конят се отказва до голяма степен от своите инстинкти за бягство. Често това се използва като последно средство с коне, чието доверие в хората е напълно унищожено. За някои съсипани коне въпросът опира или до това, или до касапина
Ездачите, употребяващи ролкюр обикновено казват, че не насилват конете си с груби ръце или с плаващи поводи. Може би това не винаги е нужно, когато конете така или иначе се тренират в повечето случаи с мундщук и стегнат презносен ремък. Мундщукът има силно действие, особено ако теглите срещу стремената си!
Ние не искаме гърба на коня да бъде извит нагоре механично, постоянно и нееластично, чрез статична, постоянна употреба на мускулите. (Der Reiter formt das Pferd, Udo B?rger). Ние само искаме да го повдигнем и да премахнем вгъването, което като ездачи създаваме, когато седнем върху конския гръб. Искаме гърба да се отпусне, да се остави да бъде повдигнат, а коремните мускули да се стягат периодично, така че гърба да не хлътва всеки път, когато конят стъпва на земята и масата му се носи надолу, заедно с масата на ездача.
Но тази идея за тренирането на конете чрез извиване на шията им в различни посоки, не е нова. През 17в. Херцогът на Нюкасъл – Уилям Кавендиш, обучавал коне за богатите и известните, според сведенията – свръхизвити и силово, също така. Предполага се, че той е изобретил плаващите поводи. Истината за това ние, разбира се, никога няма да узнаем.