Полезна информация за овцете.

Родопската брънза - перлата на бабините рецепти.

Овцефермата на семейство Кехайови се намира в Западните Родопи, близо до гр. Девин. Близо до билото на билото на планината, откъдето се открива

невероятна гледка, се намира овцефермата на Мариана и Рашко Кехайови. Преди години закупили малка постройка и след надграждане и разширяване, превърнали дома си в приказно място, която днес приютява любителите на селския туризъм. До него построили и стопански сгради, където отглеждат множество овце и кози. В началото се грижили за 4-5 животни. Днес имат 250 овце, 100 кози, 60 крави, 18 говеда, коне.

На всеки гост предлагат да дегустира от невероятните екологично чисти продукти, които произвеждат - сирене, кашкавал, брънза, гюбек, козя пастърма, овче кисело мляко, което можете да гребете с вилица, вместо с лъжица. Към всички тези вкусотии може да добавите и удоволствието да опитате и от така наречения “киткин” боб, познат на повечето от нас като смилянски боб. Името му идва от факта, че бобовите шушулки при растежа си оформят “китки” на притките.
Мариана приготвя страхотно на вкус мехово овче сирене, което прави на ръка съхранявайки традиционните местни рецепти за сирене и кашкавал. “Рецептата е запазена от нашите деди и се предава от поколение на поколение. Брънзата се прави в казани от овче или кози мляко, разказва Марияна. Обяснява, че подсирването става по същия начин, по който се прави сиренето, но се подлага на допълнителна запарка при температура от 40 градуса. По този начин се получава сместа, която наподобява кашкавал. Нарязва се на малки парченца. От суроватката , която остава от сиренето, след подваряване се извлича извара. Парченцата сирене се смесват с изварата и Родопската брънза е готова. На времето са съхранявали продукта в кожени мехове, затова е известен и като “мяхово сирене”. Днес тази практика не се прилага, стерилизираме брънзата в буркани, разказва Марияна. Гюбекът пък е пресен кашкавал, който остава при формирането на питата. Оформя се при изтеглянето му и много прилича на пъпна връв. От тук носи и името си - в превод от турски.
Уникалните родопски продукти не са много добре познати в България, казва Марияна. Местните хора обаче ги знаят, харесват ги, и ги търсят. Родопчанката не без гордост признава, че е участвала с уникалните бабини рецепти на балканско изложение за сирена в Македония и с тях е спечелила трето място.
“Гледаме животните основно за млечни продукти и агнета”, уточнява Рашко. Една част от добитото мляко дават на фирма „Маджаров” – Стамболийски, а от останалото правят млечни продукти по наши стари рецепти и по изпитани технологии. „Голяма част от тях продаваме директно, защото са вкусни и търсени. Но и не от всеки, защото са скъпи заради суровината, която е изцяло сурово овче или козе мляко, добито във фермата”, обясни Рашко Кехайов.
Имат желание да се регистрират по Наредбата за директни продажби, за да са като колегите си в Европа, чиято продукция достига лесно до потребителя и им носи добра печалба и сигурност. Същевременно изискванията по Наредба 26 за директните продажби от фермите за тях са като за голяма мандра. Амбицирани са да направят помещение за минимандра, но оборудването ù струва 20 хил. лева. „Това за нас са много пари. За него трябва да работим поне 3 години и да можем да продаваме продукцията си”, уточнява Мариана. А един от големите им проблеми е, че не могат да излязат на пазара. Не им е разрешено да са на него освен по Наредбата за директни продажби, а тя все още е неработеща и неизгодна за фермери като тях. „Тя не е нито в наша полза, нито в полза на клиентите, които търсят и харесват продуктите ни, защото при спазване на изискванията ù това, което им продаваме сега, ще се оскъпи още, коментират стопаните.