Полезна информация за животните. Често срещани болести на млечната жлеза при овцата и козата. Заболяванията на млечната жлеза при овцете и козите не са рядкост. Те се срещат най-често през пролетта и лятото.

 

На първо място по значение това са маститите, представляващи възпаление на млечната жлеза. Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.

При възпаление вимето се уголемява, става темеприрано, болезнено. При опити за издояване се отделя променено мляко - воднисто с много съсиреци с жълтеникав до зеленикав цвят, а понякога съдържа и кръв. В някои случаи вътрешната телесна температура е повишена, животното е угнетено, отказва да се храни. При най-тежките форми на протичане се установяват и признаци на интоксикация слабост, понякога залежаване, температурата спада под нормата, а вимето става твърдо като камък”, вместо мляко се издоява оскъдно количество бистър секрет. Особено опасна форма на мастит представлява гангрената на млечната жлеза, означена още като черен мастит”. В тези случаи цветът й се променя от червен до тъмновиолетов, изстива, а при масаж се установява хруптене. Често тази форма завършва със смърт.

Вимето е изградено от изключително фина каналчеста система. При възпаление лесно настъпват запушвания, което е свързано с трайно, понякога необратимо намаляване на млечната продуктивност, дори пресушаване. Спешните мерки и лекуване са основна предпоставка за по-пълно възстановяване.

Какво трябва да предприемат собствениците на животни при установяване на мастит ?

1. Възпалената млечна жлеза е потенциален източник на инфекция. Затова засегнатото животно трябва да се изолира, ако не е възможно в отделно помещение, то в поне края на обора.

2. Необходимо е основно издояване. Това би могло да се улесни чрез предварителното инжектиране на окситоцин 2-3 милилитра. Доенето трябва да става в затворен съд през 2-3 часа, като впоследствие млякото се унищожава.

3. При мастити е задължително в млечната жлеза да се прилагат антибиотици. Единствено ветеринарния лекар има право да лекува животните. Самоинициативата в това отношение често води до хронифициране на процеса и пресушаване на засегнатия млечен дял. Последиците от хаотичната употреба на антибиотици в животновъдството са вредни най-вече за хората. Най-важното, което задължително трябва да се спазва е определения за всеки препарат карентен срок, през който млякото не се консумира от хора! Необходимо е предписаният от ветеринарният лекар лечебен курс да се спазва докрай.

4. В повечето случаи на възпаление на млечната жлеза се препоръчва внимателния масаж и втриването на загряващи мази Камфоро-салицилова, Антифлегмин, Вейксат и др.

5. При възникването дори и на един случай на мастит е задължително помещенията да се дезинфекцират. За тази цел е подходяща хлорната вар.

6. Необходимо е да се знае, че определени по-тежки форми на мастит изискват много по-мащабно и комплексно лекуване: венозно и мускулно прилагане на лекарствени средства по-определена схема, поставяне на канюли, промивка на млечната цистерна, блокада на млечната жлеза и др. Това разбира се би могло да се осъществи единствено от ветеринарен лекар.

Друг важен проблем това са травмите и раните на млечната жлеза. Анатомичното устройство и местоположението на млечната жлеза при животните са предразполагащи причина за актуалността им. За разлика от другите видове, козите са най-предразположени. Те често търсят храната си на по-нетрадиционни места, катерят се по дървета, храсти, огради, прескачат препятствия (бодлива тел), изкачват стръмни терени. Като контузии се означават травмите, при които не се нарушава целостта на кожата. В тези случаи млечната жлеза се зачервява и подува (едностранно), при допир е темперирана и силно болезнена. Понякога при по-сериозни увреждания кожата в областта на удара може дори да посинее. Продуктивността рязко намалява , издоеното мляко е червеникаво, примесено с кръвни съсиреци. Като цяло обаче, общото състояние на животното е в границите на нормата (апетит, вътрешна телесна температура), но подвижността е ограничена, вървежът би могъл да бъде схванат. Закритите увреждания биват последвани от трайни тъканни уплътнения и образуване на възли.

Значително по-сериозна е ситуацията, когато се нарушава целостта на кожата. В този случай уврежданията се означават като рани. Те са свързани с кървене. Раните биват повърхностни и дълбоки, усложнени и неусложнени, прободни, разрезни, разкъсни, а също така непроникващи и проникващи. В последния случай, съществува комуникация с млечната цистерна или каналчестата система, при което от раната освен кръв изтича и мляко. Тогава спонтанното зарастване е невъзможно, дори когато дефекта е съвсем минимален. Най-опасни са масивните, разкисни или ухапни рани, при които се получават големи дефекти, тъканни джобове, деформации или дори откъсване на цели парчета от вимето. Тогава биха могли да възникнат тъканни некрози, при което цветът от розово-червен се променя и става син, синьо-зелен, сив до черен. При наличие на летящи насекоми биха могли да възникнат т. нар. миази (червеи) развитие на ларвните форми на мухите в увредените и разпадащи се тъкани.

Ако не се вземат мерки, като последствие от травмите се развива мастит. Пълното възстановяване на млечната жлеза обикновено е невъзможно. В най-добрия случай в бъдеще настъпва известно редуциране на млекодобива. Понякога след зарастване, вимето се деформира.

Мерките които трябва да се предприемат зависят от степента на увреждане. Засегнатите животни трябва да се изолират на спокойствие. При контузии на вимето трябва се поставят студени компреси (оцет и хума), издояването да става внимателно, най-добре с канюла. През първите дни масажите и топлите процедури са противопоказани. Най-важен е покоят ! Ветеринарният лекар ще прецени дали е необходимо приложението на антибиотици и други лекарствени средства. Впоследствие възстановителния период е в ръцете” на стопаните. Тогава, когато острите процеси отшумят, преди и след издояване трябва да се извършват внимателни масажи, както и да се прилагат загряващи средства българските Камфоро-салицилова маз”, Антифлегмин” или вносните, които са с по-добър ефект Вейксат” или Неомамол”. Тези средства допринасят за разнасянето” на застойните продукти, тъканите уплътнения и възли, подобрява се локалното кръвоснабдяване. Желателно е процедурите да продължат по-дълго, което налага постоянство.

При наличие на рани е необходимо да се предприемат незабавни мерки ! Животните се поставят в чисти и подсушени помещения. Ветеринарният лекар извършва хирургична обработка на засегнатите тъкани. Най-добре е тя да се извърши до 10-я 12-я час след нараняването. Ако по една или друга причина специализирана помощ се забави е необходимо раната да се почисти, да се извърши промивка с дезинфекционен разтвор (риванол, калиев перманганат). Изключително удачна е промивката с отвара от тетра (смрадлика). След това стопаните сами могат да преценят дали се касае или не за проникваща рана. Самолекуване е допустимо само в случаите, когато не изтича мляко и тъканните дефекти са незначителни. След тоалета на раната, с оглед предотвратяване на инфекцията и стимулиране на възстановителните процеси и епитилизацията биха могли да се използуват различни средства течен гранулин, йодна тинктура, антибиотични и други шпрейове (Алоксан), продавани в аптеките. Особено удачна е сухата терапия антибиотици или сулфонамиди под формата на прах. Не се препоръчва използването на мази. В продължение на седмица животното не трябва да се изкарва на паша. Доенето е внимателно, най-добре с канюла. И при най-малкото съмнение за възникване на възпалителен процес е необходима спешната намеса на ветеринарен лекар.

Възможно е ухапните рани да се причинени от бесни