Полезна информация за Вашите пчели. УПРАЖНЕНИЕ 3 - ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ТЯЛОТО НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА

За упражнението са необходими живи пчели-работнички, майки и търтеи. които да се подложат на дисекция. Най-напред се отрязват краката и крилата.След това с препароторни ножици се правят два външни странични разреза по тялото на границата между тергитите и етернитите. Ножиците не трябва да навлизат в коремчето, за да не се повредят вътрешните органи.Добре е да се срежат две ивици кутикула, широки 2-3 мм. отстрани на коремчето. Вътрешните органи се откриват във вана с восъчно дъно. като обвивката се закрепва с ентомологични игли. Ваната се напълва с вода или физиологичен разтвор и внимателно с пинцети и ентомологични игли се отпрепарирва и се отмества напред към главата горната страна на коремчето. Кръвоносната система (вж. фиг. 6) при пчелата е просто устроена. Състои се от един кръвоносен съд преминаващ по дължината

 


на тялото. Тази част от него, която се намира в коремчето, се нарича сърце, а останалата част-аорта.

 

Сърцето е образувано от пет камери, свързани помежду си чрез клапи, които се отварят и дават възможност кръвта да се движи само отзад напред. Най-задната камера завършва затворено. От двете страни на всяка камера има по един отвор (остий). Остиите са така устроени, че позволяват кръвта да навлезе в сърдечните камери, но не позволяват да излезе обратяо. Това се дължи на специално устроени клапи от вът­решната страна, които се отварят навътре. Сърцето се намира в устой­чиво положение. Свързано е с горнатз гръбна страна на коремчето чрез съединителнотъканни нишки, а странично чрез криловидните мускули-с гръбната диафрагма.

 

Аортата излиза от сърцето, преминава в гърдите отляво на хра­нопровода през мускулите на гръдната част и през тилния отвор нав­лиза в главата. Там завършва отворено. При преминаването в Гърдите аортата образува 18 извивки. Извивките деиствуват като пружина и уравновесяват кръвното налягане. В тази област се извършва активна газова обмяна. Хемолимфата (кръвта на пчелата) се обогатява с кислород и облива мозъка.

 

Под сърцето е разположена гръбната диафрагма, която образува околосърдечната кухина. Между нервната верига и храносмилателния канал е разположена коремната диафрагма. Диафрагмите, без да се допират плътно до стените на тялото, разделят коремнага кухина на три отделения (синуси). Диафрагмите имат отвори и могат да се свиват, което позволява на кръвта да преминава от един синус в друг.

 

Хемолимфата образува вътрешната среда на организма. Тя то обеди­нява и изпълнява следните важни функции: пренася хранителни вещества, отделя продуктите от разграждането, поддържа постоянството на осмотичното налягане, участвува в газовата обмяна, фагоцитозата, иму­нитета и регулирането на телесната температура. Хемолимфата е прозрачна бледожълта течност, състояща се от плазма и хемоцити. Плазмата има слабо кисела реакция (рн 6.2-6,8). Съдържа белтъчни вещества (6-7%),аминокиселини (до 10%),мазнини (до 5%). гликоза (до 4,4%) , минерални вещества, разнообразни ензими, хормони, разтворени газове (кислород и въглероден двуокис) и пигменти при пчелите хемолимфата не съдържа фибриноген и не се съсирва.

 

Кръвообращението се извършва благодарение на ритмимното свиване и разпускане на сърдечните камери. Свързано е с дишането на пчелата и по-точно със свиването и разпускането на коремчето. При разширяване на камерите кръвта от околосърдечната кухина навлиза през остиите е сърцето. Последвалото свиване затваря клапите на остиите,  а отваря клапите на мястото на съединяване на отделните камери. Кръвта пре­минава през камерите и аортата и се излива свободна в главата. Там тя облива най-напред главния мозък и слюнчените жлези, след което по телесните кухини се насочва обратно през гърдите към коремчето. Благодарение на вълнообразните и ритмични движения на двете диа­фрагми въпреки липса на кръвоносни съдове кръвта запазва опреде­лената посока на движение. Сърцето се съкращава във вид на перисталтична вълна в посока на главата със скорост 27 мм/с . При възрастните пчели при спокойно състояние тръбният съд (сърцето) се съкращава 60-70 пъти в минута, по време на движение-до 100 пъти. а след полет - 140-150 пъти е минута. Придвижването на хемолимфата в пипалата, краката и жилките на крилата се осигурява ст намиращите се в основата им местни пулсиращи органи (пулсиращи мехурчета). Те се съкращават независимо от пулсациите на сърцето и са подчинени на главния мозък.  ’    ,

 

Храносмилателната система (вж. фиг. 6) започва от устния отвор и завършва с аналния отвор на коремчето. Представлява тръбичка с няколко разширения и има обща дължина при пчелната майка 39 мм, при работничката 35 мм и при търтея 47 мм. Съставена е от три основни дяла; преден, среден и заден.

 

Предният дял се състои от глътка, хранопровод, медово стомахче и мускулест стомах. Глътката е малко разширение, което се намира в главата. Тук се излива част от секрета на слюнчените жлези. Хра­нопроводът пронизва цялата гръдна част и навлиза в коремчето, където се разширява значително и образува медовото стомахче(фиг. 7). Медовото стомахче е ципесто образувание, обвито отвън с мускули и покрито от­вътре с хитин. Обемът му е 14-18 мм3. но при известни условия се увеличава и може да достигне 55-77 мм3. Медовото стомахче е добре развито при пчелите работнички. То  служи като резервоар за складиране и пренасяне на нектар, мед и восък. В него се извършва и частична преработка на нектара. При търтея и пчелната майка, които не се зани­мават със събиране на нектар, медовото стомахче е недоразвито. В задния му край се намира мускулест стомах, които се състои от глава и ръкав. На главата, вдадена навътре е медовото стомахче. има четири - делна клапа Тя пропуска храна, когато е необходимо, към следващите
дялове на храносмилателната система и не допуска обратно навлизане на съдържимото от средното черво в медовото бтомахче.Средният дял се нарича средно черво иг.и същински стомах. Разположен е дъгоосбразно в кооемчето. При пчелата работничка е дълъг 10 мм, при майката - 13 мм и при търтея - 19 мм. Повърхността му е силно увеличена от големия брой напречни гънки. В тази част на храносмилателната система храната се разгражда и се всмуква. Попадналата е същинския стомах храна не влиза в пряк контакт с епителния слой, а се отделя от него чрез специална обвивка, наречена перитрофична мембрана. Перитрофичната мембрана се образува от епителните клетки и изпълнява няколко функции: предпазва епителните клетки от механични повреди и от бактерии, служи като място за натрупване на  храносмилателни сокове и като филтър за хранителните сокове преди всмукването им от епителните клетки. В предния дял на средното черзо се отделят храносмилателни сокове и се обработва приетата храна, а в задния край се всмукват хранителни вещества от храната. Заднияг дял се състои от две части: тънко и дебело черво. Тънкото черво е тясна извита тръбичка, обвита отвън със здрави мускули, а от вътрешната страна снабдена с обърнати назад израстъци Благодарение нз тях чрез перисталтиката се осигурява придвижването на фекалната маса
в дебелото черво (ФИГ. 8).Голямата му вместимост (45-50 мг) има важно приспособително значение, даващо възможност на пчелите продължително време да не се освобождават от фекалиите По този начин пчелното гнездо се запазва от замърсяване и пчелите се улесняват при зимуване. В предния коай на стената на дебелото черзо се забелязват 6 продълговати надебелявания. Това са ректалните жлези. Секретът им има консервиращо действие и предпазва от гнилостни процеси.Дебелото черво завършва с анален отвор.Главни органи на отделителната система са малпигиевите тръбички. Това са тънки удължени тръбички (80-100), свободно плаващи в коремната кухина, а единият им край се влива в мястото на съединяването из същинския стомах с тънкото черво. Малпигиевите съдове поемат от хемолимфата вредните за организма вещества, излишните минерални вещества и ги отдават на тънкото черво, а оттам на дебелото черво. Определена роля на отделителни органи играят и екскреторните клетки и техните групи, намиращи се в мастното тяло. Колкото по-стара е пчелата, толкова по-тъмен цвят имат мастното й тяло и тези отделителни клеткиДихателната система се състои от голям брои въздухоносни тръбички-трахеи които обхващат като гъста мрежа всички вътрешни органи Трахеите се разклоняват на все по-тънки тръбички, наречени трахеоли, и стигат до отделните клетки. Освен това в тялото на пчелата има специално устроени въздухоносни мехурчета. Те играят роля на резервоар за запасен въздух, намаляват относителната маса на пчелата при полет (аеростатично значение), осигуряват механична вентилация на трахейната система и запасно пространство за доразвиване на някои органи (половата система на майката при оплождане). Трахеите са тънкостенни тръбички, които се състоят от два пласта-външен и вътрешен. Вътрешният пласт е хитинен и има много пръстеновидни удебеления, които придават устойчивост и здравина на трахеите. Трахеите са постоянно отворени. В трахеолите и въздухоносни те мехурчета такива удебеления липсват и когато в тях няма въздух, те са свити. Въздухът постъпза през специално устроени малки отоорчета в тялото на пче лата-дихалца. или стигми, разположени от двете страни на тялото. На гърдите при всички индивиди от семейството има три двойки, на коремчето на пчелата работничка и на майката-шест двойки, а на търтея- седем днойки дихалца. При спокойно състояние на пчелите те са затворени, а при летеж са широко отворени. Устроени са така. че могат да регулират навлизащия през тях въздух. Въздухът попада в камера, която се отделя от трахеята чрез клапа, свързана с мускул. Вътрешната стена на камерата е покрита с многобройни власинки, които задържат попадналия с въздуха прах и други нечистотии. Само след пречистване въздухът навлиза в трахеите.Обменя се чрез дихателни движения на коремчето. При свиване на коремчето пчелата издишва, а при разширяването му вдишва. Въздухът постъпва през коремните дихалца и излиза през гръдните. Движението на въздуха в трахеолите се извършва чрез дифузия. Интензивността на дишането зависи от физиологичното състояние на пчелата, от температурата и от други условия. При спокойно състояние пчелата извършва 40-50 дихателни движения на коремчето в минута и 120-150 при активно движение.Нервната система при пчелите е много добре развита. Състои се от нервни клетки и излизащи от тях нервни влакна. В определени участъци нервните клетки се струпват и образуват нервни възли -ганглии (фиг. 9). От тях излизат нервни разклонения, проникващи във всички части на тялото. Нервната система се дели на централна, периферна и вегетативна. Централната нервна система се състои от надглътъчен ганглии, подглътъчен ганглии и коремна нервна верига. Надглътъчният ганглии е разположен над глътката и е свързан с две връзки с подглътъчния. Състои се от три взаимносвързани части: предна (протоцеребрум), средна (дейтоцеребрум) и задна (тритоцеребрум). С предната част са свързани зрителните нерви, инервиращи простите и сложните очи. Средната част инервира пипалата. От задната част излизат нерви за храносмилателната система, горната устна и подглътъчния ганглии. В надглътъчния ганглии има особени струпвания на нервни клетки, т.нар. гъбовидни тела. които се смятат за центрове на висшата нервна дейност на пчелата. Подглътъчният ганглии е свързан с надглътъчния и е начало на коремната нервна верига. От него излизат разклонения, инервиращи горните и долните челюсти и долната устна. Коремната нервна верига се състои от две нервни вериги, успоредни една на друга, минаващи по долната страна на коремчето. На две места в гърдите и на пет в коремчето нервните вериги се съединяват в нервни възли. От първия нервен възел в гърдите излизат нерви за предните крака, а от втория - за крилата.средните и задните крака, гръдните мускули и първото коремно членче. Коремните нервни възли изпращат няколко разклонения към съответните членчета на коремчето.
Всички нервни разклонения, които свързват сетивните органи с нервните възли, образуват периферната нервна система.Чрез сетивните органи тези разклонения приемат външните дразнения, предават ги до централната нервна система и след преработването им инервират съответните части на тялото на пчелата.Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните ор¬гани. Състои се от три дяла-преден, среден и заден. Предният дял инервира сърцето, аортата и част от предния дял на храносмилателната система. Вторият дял възприема възбудите от дихателната система, а третият инервира останалата част от храносмилателната система и половите органи. Наи-силно развити нервни възли е главата имат пчелите работнички.Това е свързано с многостранната дейност, която те изпълняват е кошера и извън него.Чрез така устроената нервна система медоносната пчела реагира на външните или вътрешните дразнения съобразно с особеностите на своя организъм. По такъв начин тя поддържа съществуването си, като задо¬волява своите потребности и си създава необходимите условия за живот, подбирайки между най-разнообразните условия тези. които са й потребни. Цялата нервна дейност, която пчелата има да извършва, е построена върху простите (безусловните) рефлекси, инстинктите и сложните (условните) рефлексиОрганите на размножаването на пчелната майка (фиг. 10) се намират в коремчето, като заемат значителна част от вътрешността му. Състоят се От два много добре развити яйчника, които имат сиво-бял цвят и крушовидна форма. Всеки яйчник се състои от голям брой яйчни тръбички, или фоликули (до 180 - 200). Всяка яйчна тръбичка е разделена на 10-12 свързани помежду си камери, в които се образуват и узряват яйцата. В долния си край яйчните тръбички завършват с яйцепровод. Яйцепроводите от двата яйчника се сливат в общ яйцепровод, които към края си се разширява във влагалище и завършва с половия отвор Малко по-долу от мястото на преминаването на двата яйцепровода в общ яйцепровод се намира семенното мехур¬че,или семеприемникът-ципесто образувание, служещо като резервоар за приемане на сперматозоидите при оплождането на майката. От външната му страна се намира добре развита придатъчна жлеза, която отделя секрет, необходим за запазване в живо и активно състояние на сперматозоидите, намиращи се в семеприемника. Постъпилите в него сперматозоиди се запазват активни до 4-5 години. Големината на семеприемника е около 1,6 мм в диаметър.Свързан е с яйцепровода чрез късо каналче. В каналчето се намира мускулен регулатор, които по нервен път регулира преминаването на сперматозоиди от семеприемника към яйцепровода и влагалището.Броят на яйчните тръбички в яйчника на пчелите работнички варира от 2 до 24 . В еволюцията тези пчели са загубили функциите на размножаване, вследствие на което не се оплождат от търтеите.Половата система на. търтея е също много добре развита и заема значителна част от вътрешността на коремчето. Състои се от два семенника, два семепровода. които се разширяват в мехурчета, две придатъчни жлези, общ семеизпразнителен канал и съвкупителен орган. Семенниците имат бобовидна фбрма и са съставени от около 200 семенни тръбички, в които се образуват сперматозоидите. Узряващите сперматозоиди постепенно преминават през семепроводите в семенните мехурчета и остават там до съешаването на търтея с майката.В семенните мехурчета на възрастен търтеи се намира 0,43 мг сперма, съдържаща
10.9 млн. сперматозоида. Семенните мехурчета се вливат в придатъчните жлези От придатъчните жлези излиза семеизпразнителен канал, краят на които завършва със сложно устроен съвкулителен орган.


Още за пчелите: