Придаването на оплодената пчелна майка е много важен момент в пчеларската практика.
За да бъде то успешно трябва да се спазват някои условия:
- когато в осиротялото семейство няма млади пчели, то тогава трябва да му се даде пита със зряло люпещо се пило. Това се прави 5 - 6 дни преди даването на майката;
- гнездото на семейството трябва да се стесни и се затопли добре;
- ако няма принос на нектар, семейството трябва да се подхрани със захарен сироп 2 - 3 вечери преди и след даването на майката;
- входът на кошера трябва да се стесни силно. Пчеларят трябва да внимава да не се предизвика кражба;
- преди даването на оплодената майка семейството се преглежда и ако се установи наличието на неоплодена майка или заложени свищеви маточници, то те се унищожават;
- майката се придава внимателно, без да се притеснява семейството с много пушек;
- освобождаването на майката се извършва привечер, когато пчелите са по-спокойни.
Оплодена пчелна майка се придава по два начина с или без клетки.
Придаването на оплодена пчелна майка с клетки е най-широко прилаганият начин. Клетките обикновено са направени с отвори 2 - 3 мм. В тях пчелните майки се намират в безопасност, докато бъдат приети от пчелите.
В пчеларската практика се употребяват различни видове клетки. Най-известни са цилиндричната, титовата, плоската и транспортната. Оплодената пчелна майка се придава с клетката веднага след отнемането на старата майка.
Цилиндричната клетка е дълга 10 - 12 см и има диаметър 18 мм. Двата й отвора се запушват с дървени тапи. Едната тапа е издълбана от вътрешната й страна и там се поставя храна за майката - кристализирал мед или кърмова маса. Оплодена пчелна майка се хваща внимателно за гърдите или крилцата с чисти пръсти и се пуска през единия отвор, който веднага след това се затваря. Друг прилаган начин е като майката се похлупва внимателно с клетката, след което се затваря. При придаването клетката с майката се поставя в специално издълбано място на една от средните пити с люпещо се пило. Много важно е майката да има контакт с меда. Клетката може да се постави и между две пити, като се подпира на две тънки пръчици, забити наклонено в едната пита на около 10 см под горната летва. На следващата вечер пчеларят се отваря внимателно кошера и проверява как се държат пчелите към майката. Когато те стоят спокойно върху клетката или провират хоботчетата си през мрежата, за да я хранят, пчеларят трябва да извади едната тапа на клетката, след което отворът се замазва с малко кърмова маса или восък и мед от същия кошер. След 4 - 5 дни се проверява отново дали майката е приета благополучно, което се установява по снесените от нея яйца.
Когато пчелите са неспокойни и тичат по клетката, гризат мрежата,а някои дори вкарват жилата си в отворите й, то това означава, че те имат враждебно отношение към майката и не я приемат. В този случай пчеларят трябва да прегледа питите внимателно, за да унищожи наличните маточници или неоплодена майка. След 2-3 дни отново се прави преглед и ако пчелите са благосклонни към новата майка то тя се освобождава.
Цилиндричната клетка с ханеманова решетка е подобрен вариант. При нея вместо да се запушва с тапи, в единия й край пчеларят натъпква на 4 - 5 см по-твърда кърмова маса. Оплодена пчелна майка се пуска през другия отвор, на който пчеларят веднага поставя цилиндър от ханеманова решетка, който е зареден с 1 - 2 см кърмова маса. Така приготвената клетка се поставя в кошера. Ханемановият цилиндър притежава тапа на външната си страна. Пчелите изяждат по-бързо малкото количество кърмова маса откъм ханемановата решетка и влизат през нейните отвори при оплодената пчелна майка. Приемат я и след 1 - 2 дни, като изконсумират по-голямото количество храна, поставена на другия отвор, майката излиза.
Клетката на Титов има формата на кибритена кутия. Тя се използва, както за придаване на майка, така и за излюпване на маточник, който се поставя в широкия горен отвор. На долната страна на клетката има подвижна дървена втулка с гнездо от вътрешната страна, в което пчеларят поставя храна. Когато се придава майка, горните два отвора на клетката трябва да се затворят отвън с плъзгаща се тенекиена пластинка. Клетката с оплодената пчелна майка се поставя между две съседни пити в средата на гнездото отгоре. На мястото, където стените и се допират до питите, капачетата на килийките с мед се надраскват, за да може майката да се храни и оттам. На другия ден пчеларят отмества втулката на долния отвор и там залепва пластинка от восъчна основа, като ситно я надупчва и я намазва отвън с мед. Така приготвена по този начин пчелите могат да проядат восъчната пластинка по-бързо и да освободят майката. Същевременно се открива и малкият горен отвор, през който влизат първите пчели, които се грижат за майката.
Плоската клетка е с кръгла или четвъртита форма. Тя е широка 12 - 15 и висока 2,5 см, като на долната си страна има зъбци. Отстрани на плоската клетка има отвор, който се затваря с дървена тапа.
Пчеларят избира една от средните пити на гнездото която трябва да има:
- участък с незапечатан мед
- празни полирани килийки,
- люпещо се пило и 20 - 30 млади пчели, между които се пуска майката, като веднага се похпупва с кпетката, която се забива в питата.
Така оплодената пчелна майка има възможност веднага да започне да снася яйца под клетката, което улеснява нейното приемане. След 1-2 дни пчеларят проверява дали пчелите са благосклонни и спокойни и ако това е факт майката се освобождава, като отворът се открива и се замазва с мед и восък. Доставената майка с клетката преди придаването и се поставя за 4-5 часа в празна хранилка, за да може да приеме специфичната миризма на семейството на което ще се придава.
Хормонален начин.
Новата оплодената пчелна майка може да се приеме много успешно, като старата майка се затвори в празна почистена клетка (с храна) и се постави за няколко часа между питите в нейното семейство. През времето на престоя на старата майка вътрешността на клетката се покрива от специфичния ектохормон, който се отделя от горночелюстната и жлеза и от повърхността на тялото и. След това пчеларят изважда старата майка и в същата клетка пуска новата оплодената пчелна майка, като я поставя на същото място в гнездото. При движението на новата оплодена пчелна майка в клетката по тялото й полепва ектохормонът на старата майка. Пчеларят освобождава след 4-5 часа отворът на клетката за да може новата майка да излезе. Оплодената пчелна майка се приема от пчелите, понеже те възприемат познатия им ектохормон на старата майка.
Придаване на оплодената пчелна майка без клетки.
Прави се само при благоприятно време, когато има добра паша и пчелните семейства са спокойни. Използват се следните начини:
По обяд при хубаво време, когато старите пчели са на паша, без да се подпушва и да се тревожи семейството, ако е възможно, пчеларят изважда питата със старата майка, която се премахва и веднага на същото място между младите пчели той пуска новата оплодена пчелна майка, след което кошерът бързо се затваря.
Новата майка се поставя в чиния с гъст течен мед и след 10-15 минути, като се измори, се пренася на питата на осиротялото семейство.
Привечер, 3 - 4 часа след премахването на старата майка, през входа на кошера пчеларят пуска 1-2 кълба пушек и след 4 - 5 минути оттам той пуска новата майка. Важно е да се знае, че новата майка предварително трябва е намазана с течен мед по възможност от същия кошер. Тъй като семейството е спокойно, а на намазаната майка се движи бавно и пчелите установяват с нея хранителен контакт в началото, те в повечето случаи благосклонно я приемат.
Вечер, след като летящите пчели са се прибрали, пчеларят открива гнездото на осиротеното семейство и върху горните летви на рамките капва 6 - 7 капки етилов етер. Пчеларят затваря гнездото, след 10-15 секунди в средната междина той пуска майката и затваря кошера. Много добър резултат е получен особено при придаване на майки по този начин на търтовъчни семейства.
Няколко (4 - 5) часа след отнемането на старата майка на дъното на кошера вечерта пчеларят пъха попивателна хартия, напоена с 4 см3 етилов спирт (96°), и след 20 секунди през входа той пуска майката.
Начин, чрез приемане от майката на миризмата и хормоните на търтеи (Мельничук, 1981). През май, юни и юли когато е (роевия период), по обяд, когато търтеите извършват очистително облитане, на входа на кошера пчеларят хващат 10-15 завръщащи се търтеи. Той им откъсва крилата и ги пуска в чаша. Смачква ги добре и ги залива с две лъжици вода. Оплодената пчелна майка се окъпва в така приготвената каша и веднага се пуска в кошера върху рамките на предварително (3-4 часа) осиротено семейство. Пчелите я приемат благосклонно, защото през роевия период имат "дружелюбно" отношение към търтеите, чиято специфична миризма майката е приела. Този начин е неприложим за сезоните, когато пчелите са враждебно настроени към търтеите и ги гонят от кошерите.
При неблагоприятни условия за успешно приемане майките предварително се придават на временна отводка, която се формира в горния корпус на многокорпусния кошер.
Пчеларят прави следното:
Зарежда корпусът с 2 - 3 пити запечатано пило върху което има млади пчели, освен това поставя няколко пити с мед и прашец. След това обръща колпуса назад с входа, като предварително го изолира от основното семейство, чрез разделителна табла. Привечер, след като старите пчели вече са излетели от него и са се върнали в основното семейство, в корпуса пчеларят придава оплодената пчелна майка с клетка. Тя се приема благосклонно от младите пчели и на другия ден се освобождава. Майката се оставя да снесе яйца в питите и след като се излюпят достатъчно млади пчели, старата майка на основното семейство се отнема, разделителната табла след 2-3 часа се отстранява. На нейно място пчеларят поставя надупчен вестник, през който двете семейства се обединяват, като остава младата майка, която убива старата.
Този метод може да се приложи и при кошерите лежак и Дандан-Блат, като в тях с плътно преграждаща дъска се отделя встрани временна отводка с млади пчели и запечатано пило, където се придава младата майка. По-късно двете семейства се обединяват, като старата майка предварително се отнема.
Поради сигурността си този метод трябва да се използва особено при придаването на много ценните майки.
Вместо майка на отводката (нуклеуса) пчеларят може да придаде зрял маточник на пита със зряло пило. След като излюпената майка се съеши, снесе яйца и от тях започнат да се люпят пчели, старата се премахва и нуклеусът се присъединява към основното семейство през надупчен вестник. При големите пчелини, за да не се губи време, старата майка не се отнема, а след като се обединят двете семейства през вестника, в борбата между двете майки младата побеждава в 90% от случаите.
Смяната се извършва, чрез маточник, без да се търси и отнема старата майка (методът е предложен от Филатов).
Един зрял маточник се закрепва между горните летвички на крайните рамки на магазина, корпуса или плодника. Маточникът се поставя в малко наклонено положение, за да може да се вижда върхът му. След 1 – 2 дни пчеларят го проверява и ако маточникът е правилно излюпен, прави се нова проверка след 10 - 12 дни, за да се види дали младата майка се е оплодила и е сменила старата. Ако при първата проверка пчеларят види, че маточникът е прояден, то той поставя друг, но от противоположната страна. В случай че и той е прояден, майката се сменя по някой от описаните по-горе начини.
Този начин дава задоволителни резултати, само ако се прилага по време на много силна главна паша. когато пашата е средна по сила с използването на този метод се сменят в най-добрия случай до 62% от старите майки. При слаба паша старите майки въобще не се сменят, въпреки че дадените маточници се приемат и правилно се излюпват.
За да помогне пчеларят подрязва крилата на майките които подлежат на смяна до основи. След това пчеларят слага един зрял маточник и го закрепва между горните летвички на крайните рамки на магазина, корпуса или плодника. Маточникът се поставя в малко наклонено положение, за да може да се вижда върхът му. След 1 – 2 дни пчеларят го проверява и ако маточникът е правилно излюпен, прави се нова проверка след 10 - 12 дни, за да се види дали младата майка се е оплодила и е сменила старата.