По време на главната паша пчеларят трябва да направлява дейността на пчелните семейства. Пчеларят помага на пчелите за по-активното им участие в пренасянето и преработката на нектара от началото до края на главната паша. Някои семейства се включват с няколко дни закъснение след другите в усвояването на главната паша.

Това се дължи на по – късното откриване на пашата от пчелите „разузнвачки”. За да се включат пчелите още в началото на пашата, много пчелари „дресират” пчелите. Това става, като преди настъпването на главната паша се прави подхранване на семействата със сироп от чист мед, който произхожда от същите растения, но е центрофугиран от предната година. Една част от меда се разрежда с три части вода. Водата не трябва да е по–топла от 35 – 40 градуса, защото при по-висока температура ще излетят специфичните ароматни вещества на меда с който подхранваме. По същата причина съдът, в който се държи сиропът, трябва да бъде постоянно затворен. Дресировката може да се извърши и с пресен нектар от същите растения. Трябва да се вземе нектарът от магазинните пити на пчелните семейства, които са се ориентирали най–рано към пашата и да се разпредели между останалите. Пресният нектар може предварително да се изцентрофугира и след това с него да се подхранят (дресират) останалите семейства. Това се прави, ако в пчелина няма болни семейства. Може да се използва и сироп с натопени в него цветове от същия медоносен вид.

Не всички семейства са еднакво силни , особено за ранната главна паша (репко, акация, еспарзета). Значителна част от тях не са добре развити и майката продължава усилено да снася яйца по време на пашата. По този начин по–голямата част от пчелите са ангажирани с грижи за откритото пило и така семействата изпускат медосбора. Ето защо най – добре е такива изостанали семейства да се използват за подсилване на средните по сила семейства, чрез налитане. Налитането става, като 1 – 2 от слабите семейства постепенно се доближават (допират) до средно по сила семейство. Входовете им трябва да бъдат в една и съща посока и на еднаква височина. Два – три дни след започването на главната паша по обяд, когато по–голямата част от летящите пчели са навън, слабите кошери се изместват на нови места в същия пчелин. При завръщането си от паша летящите им пчели започват да навлизат в кошера със средното по сила семейство и тъй като са натоварени с нектар, те биват благосклонно приети. Така подсилените семейства заработват още по–активно по пренасяне на нектара и бързо блокират майката. Поради ограничаване на количеството на откритото пило, по – голямата част от младите пчели излитат преждевременно на паша. Гнездото на тези семейства трябва да се разшири своевременно според нуждата, като се поставят магазини или корпуси. В семействата, от които са отнети летящите пчели, развитието продължава, като част от младите пчели по–рано стават летящи и се включват в пашата.

При преместване на пчелина в друг район на главна паша, съответните кошери за подсилване трябва да се настанят един до друг още при стоварването. Важно е да се знае, че налитането трябва да се извършва само, ако времето е благоприятно и има отделяне на нектар. Иначе от него няма да има ефект и може да се предизвика роево състояние в подсилените семейства. Веднага след първата главна паша трябва да се осигури място за снасяне на яйца от майките. Това се налага за да не изпаднат тези семейства в роево състояние, както и да бъдат отгледани достатъчно нови пчели за следващата главна паша. Това особено важно след акациевата паша, при която пчелите силно ограничават пилото.

Най–слабите, изоставащи в развитието си и с други нежелателни качества семейства, които подлежат на бракуване, също трябва да се използват за събиране на нектар и прашец. Няколко дни преди главната паша след постепенно доближаване до някои от средните по сила семейства с качествени майки, те се присъединяват към тях, а майките им се унищожават. Бракуването може да се извърши и като 3 – 4 слаби се семейства се съберат в един кошер, като сборно семейство, на което се оставя само една майка. Около 20 – 25 дни преди края на последната главна паша, майката се затваря в клетка, която се поставя в една от питите в средата на гнездото близо до входа на кошера. Това се прави за да може да я усещат всички пчели и да не залагат свищеви маточници за отглеждане на нова майка. По този начин, останали без открито пило, пчелите използват по–добре главната паша. След главната паша, майката се унищожава, а останалите пчели се присъединяват към някое нормално семейство и питите се прибират. За да не се намалява общият брой на пчелните семейства заради бракуването, от племенните семейства трябва своевременно да се формират съответния брой нови семейства (отводки). Много добър ефект за увеличаване на събирането на нектар и прашец дава използването на помощни семейства. Трябва да се има предвид, че подсилването чрез налитане и с придаване на запечатано пило, както и присъединяването на семействата може да става само, ако те не страдат от заразно заболяване.

Докато през ранна пролет, огряването на кошерите от слънцето се отразява много благоприятно върху затоплянето на гнездата и развитието на пчелните семейства, то по време на пашата, силното нагряване се отразява неблагоприятно върху пчелните семейства. Установено е, че пчелите работят добре и в горещо време, ако кошерите са разположени на сянка. Опитите на В.А. Нестерводски показват, че при засенчване, летежът на пчелите се увеличава средно дневно със 75%, а в най – горещите часове на деня е 4 – 5 пъти по–силен. Според тези опити при засенчените от дърветата кошери, добивът на мед е с 40% по–висок от добива на тези които не са на сянка. Ето защо, ако е възможно, кошерите трябва да се разполагат под короните на дървета, така, че върху тях да пада сянка по обедните и следобедните часове, когато слънчевото греене е най–силно. Не трябва да се поставят кошерите в гъсти насаждения със сплетени клони, под които има постоянна сянка. Там се затруднява летежът на пчелите и сутрин те излитат по–късно.

Когато липсва подходяща сянка от дървета, кошерите могат да се засенчат с рогозки, храсти, клони и др. Тези материали се поставят така, че да пазят от нагряване на обяд южната и западната страна и покривите на кошерите. За да намалят нахлуването на горещ въздух в кошерите, някои пчелари практикуват следното – ориентират входа кошерите през лятото на изток или дори на север, за да бъде той на сянка през най–горещото време от деня. При многокорпусните кошери, някои корпуси се обръщат назад с входа. Това се прави за да се създаде въздушно течение през самото гнездо.