За да презимуват успешно на пчелите в кошерите система Дадан-Блат, трябва да се осигурят по 14-18 кг. нектарен мед. Медът трябва да бъде запечатан. Освен нужното количество запечатан мед, в кошера трябва да има и 2-3 пити цветен прашец. Част от тази храна може да се даде през пролетта. В многокорпусните кошери общо в двата корпуса трябва да има 3-4 пити с прашец и 18-22 кг мед. Количеството на храната през зимата е по-голямо, защото пчелните семейства са по-силни. От тази храна 2/3 трябва да бъде в горния корпус, а 1/3 в долния. Когато пчелните семействата не са много силни,  те могат да зимуват с корпус и магазин (кърмова надставка) с общо 16-18 кг мед, а за по-слабите - на един корпус с 12-14 кг. Когато количеството на храната е недостатъчно трябва се започне подхранване с по-гъст захарен сироп (2 кг захар с 1 литър вода) за дозапасяване. На всеки 1 кг захар в готовия охладен сироп може да се прибави по 0,3 куб. см. концентрирана оцетна киселина или по 3 г. (1/2 чаена лъжичка) обикновен оцет. Киселината пречи на действието на ензима инвертаза, когато е в по-голямо количество. Този ензим се съдържа в слюнката на глътачната жлеза на пчелите работнички, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана.

 

Научно е доказано (Г. Ф. Таранов, С. Я. Болдирев, 1977 г.), че по този начин подхранените пчелни семейства са презимували безпроблемно и са се развили по-добре през пролетта, като са отгледали 14-29% повече пило и са дали до 26% повече мед. Най-добре е подхранването да се извърши и с предварително инвертиран захарен сироп. За тази цел се смесва 8% течен, нектарен мед (от здрави семейства) с 20% мека вода (дъждовна, речна), в подходящ съд и се прибавя (на два етапа през ден) 72% захар. Сместа се държи при температура 36-40°С и се разбърква 2-3 пъти дневно. След 7-8 дни сиропът е готов. Дава се на големи порции. Препоръчва се есенното подхранване за запасяване да приключи до средата на септември. Така сиропът ще може да се преработи и запечата до зазимяването, а подхранването ще има и стимулиращ ефект за пчелните семейства. При неговото инвертиране, сгъстяване и запечатване ще участват и старите пчели, които ще умрат до зимата. Младите есенни пчели се изтощават физиологически при преработката на големи количества захарен сироп, даден по-късно за подхранване. Това се отразява върху продължителността на техния живот и на кърмаческата им способност през пролетта. късно дадения захарен сироп не винаги може да се преработи и запечата от пчелите. Той поглъща влага през зимата и лесно вкисва. Така вкисналия сироп причинява голям подмор и диария. При по-късно подхранване с по-голямо количество сироп, семействата макар и силни през есента, презимуват отслабнали и с изтощени пчели. Семействата, често страдат от нозематоза и други болести и изостават в развитието си през пролетта. Отнемането на всички медови запаси от гнездата на пчелните семейства през есента и заменянето им със захарен сироп е една погрешна практика. Нектарният мед е пълноценна естествена храна за пчелите. Той е богат както с прости, лесно усвояеми от организма гроздова и овощна захар, така и с микроелементи, ензими, белтъчини, витамини, антибиотични и антимикотинни вещества, органични киселини и други ценни съставки, каквито няма в обикновената захар.

Тези съставки па нектарния мед са от голямо значение:

  • за благополучното презимуване на пчелните семейства;
  • за поддържане нивото на защитните сили (имунитета) на пчелите както през зимата, така и в ранна пролет;
  • за борба срещу редица характерни за това време болести - нозематоза, вароатоза, хафниоза, аскосфероза и др.

Опитите в България и в чужбина показват, че само частична замяна на нектарния мед със захарен сироп при навременно извършено подхранване през есента не се отразява вредно на пчелното семейство. Допуска се само до 50% от необходимия за зимните месеци (около 10 кг) мед да се замени, т.е. на семейството да се даде около 5-6 кг захар през есента за дозапасяване. Сиропът се дава топъл (около 40°С), на големи порции с пълни хранилки. В гнездото задължително трябва да има 2-3 пити с цветен прашец. За да не се изтощават пчелите на слабите семейства е добре да им се дават за дозапасяване преработен и запечатан сироп от силни, здрави семейства или пити с нектарен мед. Желателно е в топлия сироп (ако не е предварително инвертиран) да се прибави 10% течен нектарен мед от здрави семейства. Преди подхранването за запасяване, гнездата на пчелните семейства се стесняват на толкова пити, колкото се покриват от наличните им пчели. Празните, както и питите с малко мед, на които има по-малко от 1,5 кг се изваждат. В гнездото трябва да се оставят само най-пълните пити, които са с правилно изградени работнически килийки и в които се е люпило пило. На цвят те трябва да са кафяви или светло кафяви. Изваждат се старите (черните) пити, както и новоизградените, в които още не е отглеждано пило. Те се изместват в края на гнездото или могат да се заменят с кафяви. Питите, на които има пило, но са без мед или са негодни, се изместват към края на гнездото. След като се излюпи пилото те се изваждат. Ако са за бракуване, медът се разпечатва и те се поставят зад преградната дъска или хоризонтално на гнездото върху празна рамка, като отгоре се покриват с плат, за да могат пчелите да пренесат меда. Питите, които остават в гнездото, трябва да имат достатъчно свободна площ за яйцеснасяне от майката. Снасянето на яйца продължава при подхранването през есента. Когато нощите станат хладни, гнездото се затопля добре, като се поставя странична възглавница.

Пчеларят трябва да направи оценка на качеството на меда в питите. В никакъв случай не трябва да се оставя в гнездото манов или гроздов мед, защото в него се съдържат много несмилаеми вещества и голям процент минерални соли, които причиняват диария и смърт на пчелите през зимата. Обикновено мановият мед е много гъст и има специфичен вкус на карамел. На цвят най-често е тъмнозеленикав, кафяв до почти черен. Това се вижда като се погледне питата срещу слънцето, защото се отличава лесно от по-светлия нектарен мед. Цветът не винаги е сигурен признак , защото има и тъмен нектарен мед, и светъл манов, какъвто е медът на иглолистните видове, който лесно кристализира в питите. Ето защо мановият мед се установява най-сигурно, при реакция със спирт или с варова вода. За да направим спиртна реакция правим следното - в епруветка в която има две части дестилирана или чиста дъждовна вода, се налива една обемна част от съмнителния мед. След разтварянето му се прибавят 10 части винен (етилов) спирт (96 градуса) и епруветката се разклаща. Ако медът е нектарен, разтворът остава бистър, а ако има примеси от манов мед, медът помътнява с млечнобял цвят и дава утайка на дъното. Колкото е по-голяма утайката, толкова е повече и приносът на манов мед. За варовата реакция анализът се прави по същия начин - в епруветка се разтваря една част мед в една част дестилирана или дъждовна вода и се прибавят две части варова вода, сместа се разбива, след което се нагрява до кипене. Когато има примес от манов мед, разтворът потъмнява и дава утайка. (Варовата вода се приготвя, като в чист стъклен съд се залива 1 част негасена или прясно гасена вар с 1 част дестилирана вода и се разбърква. След 10-12 часа след утаяването отгоре остава бистра течност, която се използва за реакцията.) Ако медът е манов, питите се изваждат и се центрофугират и той се използва за консумация. На пчелните семейства се дават запасни пити с доброкачествен нектарен мед или ако няма такъв се започва подхранване със захарен сироп. По същия начин се постъпва и когато медът е кристализирал. Такъв мед трудно се използва от пчелите през зимата и затова питите трябва да се извадят и да се запазят за пролетта. Питите с манов и гроздов мед също може да се използват през пролетта без вреда за пчелите.

При подхранване за дозапасяване на семействата, с оглед правилно разположение на храната за зимуване, трябва и двата входа на кошера да бъдат отворени. Те трябва да са стеснени за по-добра охрана срещу кражба и за да не се допусне охлаждане на гнездото през есента. Пчеларите трябва да спазват всички мерки срещу появата на кражба между пчелните семейства. През това време тя може много лесно да бъде предизвикана, защото липсва паша. При многокорпусните кошери входът на втория корпус се отваря наполовина, за да привикнат пчелите да летят през него Долният вход на кошера постепенно се стеснява до 3-5 см.

Пчелите не могат да запечатат добре сиропа в питите, когато подхранването на пчелите се извършва късно и времето е хладно. В тези случаи трябва след основното подхранване още 7-8 вечери да се дава  захарен сироп на по-малки порции, за да могат пчелите да го запечатат.

Agro-CONSULTANT.net