Практически съвети за преминаването към по-малки пчели

 

Автор: Томас Кобер (Thomas Kober Auerschmiede 7, 83737 Irschenberg, Germany)

 

В миналото европейските медоносни пчели са били много по-малки, отколкото сме свикнали в наши дни.

Съществуват данни от Кован (Cowan, 1890), които потвърждават, че естественият размер на килийката на пчела-работничка е бил в миналото 4,72-5,36 мм в диаметър. Килийките на пилото са били с размер средно 4,9 мм. С въвеждането на изкуствените основи е станало възможно уголемяването размера на килийките, а в последствие и на самите пчели. Този процес в Европа е траел от 1890 до около 1920 година. От тогава повечето основи имат големина на килийките от около 5,5 мм. Десетилетия по-късно, в специализираната литература по пчеларство вече почти никъде не се споменава за това изкуствено уголемяване на килийките и в последствие на пчелите. Очевидно, наложилата се големина на килийките е била акцептирана като "естествена", тъй като и естественият градеж с годините, макар и с леко закъснение, постепено започва да следва тези нови размери.

 

За съжаление, в резултат на това изкуствено уголемяване на размера на килийките, значително пострадва жизнената способност на пчелите - но това става ясно едва след масивното разпространение на  акара по пчелите.

 

Пчеларите Дии и Ед Ласби от Аризона откриха тези закономерности преди десетина години и публикуваха своите наблюдения. В тяхната ферма, състояща се от около 1000 кошера, преминаването към естествения размер на килийките от 4,9 мм, довежда към съществено подобряване на жизнеността на пчелните семейства.

 

Опитът на семейство Ласби, както и на много други пчелари от Северна Америка и междувременно от Европа, показва че пчелните семейства, които са се приспособили към строежа на 4,9-милиметрови килийки, са се сдобили и със значителни предимства:

 

  • Забелязва се много по-бързо развитие, което най-вероятно се дължи на факта, че пилото се разполага от четири пити с размер на килийките 5,5 мм на три пити с размер на килийките 4,9 мм. Терморегулацията на по-многобройното пило се поддържа по-лесно, което е от голямо предимство, особено през пролетта. В резултат на по-бързото развитие на пилото, могат да се очакват по-високи добиви от ранния пролетен медосбор.
  • Въпреки че при изкуствено уголемените пчели се очаква по-висок добив на мед, както и по-голяма дължина на хоботчето, реколтата от пчелните семейства отгледани на 4,9 мм размер на килийките не е по-ниска, а в някои от случаите е дори по-висока, особено в летния медосборен период.
  • Всички болести по пилото, от каменно пило до Американски гнилец, но също така и болестите по пчелите, като трахеен акар или изобщо не се появяват или много бързо са победени и отстранени от самите пчели. Има много добри поводи да се смята, че трахейният акар както и причинителя на каменното пило са се появили с появата на изкуствено уголемените пчели, чрез мутиране на безвредни за тях организми.
  • Според съвремения опит в тази сфера, повечето пчелни семейства, отгледани в "малки" килийки, могат да се развиват дългосрочно без третиране против вароатоза, като това няма да породи драстични щети.

 

Чрез едно успешно преминаване на голмина на пчелната килийка 4,9 мм се решават редица проблеми. Само, че: това преминаване за съжаление е един сложен процес, който в никой случай не се преодолява лесно. Нашите пчели живеят от вече приблизително 100 години в изкуствено уголемени килийки. Поради това е много вероятно, повечето от видовете да са загубили генетичната си способност да изграждат, както и да снасят и отглеждат пило в килийки с малък размер. Под стабилно етаблиране на безупречен 4,9 милиметров градеж се разбира, че пчелните смейства са в състояние сами да изграждат 4,9 милиметрови килийки, без неравномерности, както и способността на майката да може да снася яйчица в тях. За да се достигне това състояние, е нужно да се премине през един дълъг процес на промяна, който може също така да изисква смяната на вида пчели или една по-щателна селекция.

 

Тъй като основите с големина на килийките 4,9 мм се предлагат и от един производител от Байерн от март 2002, някои пчелари вече са изпробвали процеса на преминаване към малки килийки, като за съжаление само малка част имат успех. Ерик Остерлунд от Швеция, който е първият европейски пчелар, занимавал се с преминаване към малки килийки, споделя своите първи впечатления така:

 

"През лятото на 2000г. прегледах 70 от моите 100 пчелни семейства и им подадох восъчни основи с големина на килийката 4,8 мм в диаметър. Това стана, чрез подаване на един допълнителен отделен магазин с 12 рамки, високи наполовина. Едно (!) пчелно семейство изгради основите с изненадваща прецизност (снимка 1). Пет семейства дадоха добри резултати, 10 други семейства се справиха със задачата задоволително. Някои семейства бяха изцяло зазимени с големина на килийките 4,8 мм. Десет семейства не бяха в състояние да извършат изграждане. Получиха се странни пити, които бях принуден да претопя. Резултатите при останалите 44 семейства бяха незадоволителни. Те трябваше да бъдат приспособени първо към размер на килийките от 5,1 мм."

 

При изграждането на малки килийки от непригодни за това пчелни семейства, наблюдаваме два феномена:

  • Изграждат се редове (най-често хоризонтални) от килийки, които след това се стесняват и завършват задънени. В резултат на това, съседните килийки стават по-широки (снимка 2). Такива пити могат да бъдат приети за годни само временно, стига броят от задънените килийки да не преобладава.
  • Задънените килийки биват построявани безпорядъчно, хаотично, достигайки една трета от общия брой  килийки. Остатъкът бива изграден под формата на много големи търтеиви килийки, които заради неправилността на формите и размерите в голяма част биват заредени по-бавно с пило или остават незареден (снимка 3). Това се случва преди всичко през пролетта, при по-силни пчелни семейства. Такива пити трябва веднага да бъдат отстранени.

Рисунка 1: Перфектно изградена пита с размер на килийките 4,8 мм в диаметър. Основата е подадена на пчелно семейство, което се е развивало на големина на килийките 5,5 мм. Това е идеалният случай, въпрос на късмет, който не може да се очаква винаги. Снимка: Ерик Остерлунд.

Снимка 1: Перфектно изградена пита с размер на килийките 4,8 мм в диаметър. Основата е подадена на пчелно семейство, което се е развивало на големина на килийките 5,5 мм. Това е идеалният случай , въпрос на късмет, който не може да се очаква винаги. Снимка: Ерик Остерлунд.

 

Рисунка 2: Пита със запушени килийки. Съседните килийки са в следствие на това по-големи от обичайното.

Снимка 2: Пита със задънени килийки. Съседните килийки са в следствие на това по-големи от обичайното.

 

Рисунка 3: Една напълно грешно изградена пита. Около една трета от килийките са запушени; остатъкът е запълнен с търтеиви килийки с изменящи се размери, най-често прекалено големи.

Снимка 3: Една напълно неправилно изградена пита. Около една трета от килийките са задънени; остатъкът е запълнен с търтееви килийки с изменящи се размери, най-често прекалено големи.

 

Снимка 4: Изкуствен рой с големи пчели, поставен на основи с междинна големина от 5.1мм.

 

Междувременно има доста пчелари, които по пътя към 4,9 мм големина на килийките, след много опити и грешки, достигат до успех. Ето техните споделени впечатления, обобщени накратко (без да гарантираме за тяхната изчерпателност).

 

Тези впечатления могат да се обобщят в следните три раздела:

  • Генетични предпоставки, т. нар. произход на пчелата-майка (царицата).
  • Фенотипните предпоставки на наличните пчели-работнички, по време на промяната.
  • Техническата специфика на кошера или: къде да бъдат поставени основите с по-малки килийки?

 

Генетични предпоставки

 

Наложилите се генетични линии от породите Карника и Бакфаст са се развивали и са били селектирани в изкуствено уголемени килийки, в продължение на десетилетия. При това са били предпочитани предимно семействата, които най-добре са се приспособили към уголемените килийки. Би могло да се очаква, че повечето от тези генетични линии (но не непременно всичките!) междувременно и на генетично ниво са загубили способността си да изграждат малки килийки. Ако тези семейства бъдат подтикнати (принудени) да заживеят върху основи с размер на подадените килийки 4,8 или 4,9 мм, това резултира в една неестествена ситуация. Според опита, споделен от семейство Ласби, тези семейства са недостатъчно устойчиви срещу акара (вароатоза), дори ако заживеят на основи с размер на килийките 4,8 мм. При новите Бакфаст-линии, които едва преди няколко поколения са били комбинирани с пчели от друг произход (най-често пчели с "див" произход), или също така при ново импортиране на пчели, способността за градеж на малки килийки е по-често срещана.

 

Пчелите-майки, сами по себе си, не създават много проблеми. Килийките с големина 4,9 или 4,8 мм биват приети от всички пчели-майки за снасяне на яйчица. Те дори предпочитат да снасят яйца в килийки с по-малък размер. Това намира отражение в традицията на пчелите семейства, съществуващи свободно в природата, да изграждат килийки за складиране на мед с 0,3 - 0,5 мм по-големи, отколкото килийките за отглеждане на пило.

 

Пчелни семейства, които въпреки раждането си в 5,5 мм килийки, отглеждат по-скоро по-малки пчели, по принцип биха били в състояние да изградят основи с размер на килийката 4,9 мм. Тези семейства се намират най-често сред новите комбинации на породите A. m. meda и A. m. monticola, както и някои други. Също така породите Приморска и Средно- и Северноевропейска Меллифера имат много често пчели с учудващо малък размер. Една друга възможност представляват породите пчели, които по определена причина (например наличие на планинска паша или екологично пчеларство), са отглеждани в натурални природно условия с цели поколения. В такъв случай е най-добре да се измери точно размерът на натурално-изградените от тях  килийки (бел. ред. пити изградени върху празна рамка без подадена восъчна основа).

 

Фенотипни предпоставки

 

Големината на пчелите-работнички не зависи само от техния произход, а също така и от големината на килийката, от която са се излюпили те. Тези два фактора - генетични и фенотипни - се отразяват на пчелите от различните породи по различен начин. Има породи, които остават сравнително малки, дори и да са отгледани в килийки с големина 5,5 мм. Точните причини за това не са известни.

 

Големината на пчелните килийки, при естествен градеж, принципно се ориентира по големината на пчелите-строителки. Но и тук се натъкваме на разлики. Пчели от "генетично дребни" породи, показват тенденцията да градят по-малки килийки, в сравнение с тези, от които са се излюпили. Ерик Остерлунд е намерил в питите на оплодителни сандъчета "Apidea" килийки с размер 4,96 - 5,50 мм, макар че пчелите-строителки са се излюпили от килийки с големина 5,5 мм. При това има значителни прилики между големината на килийките при пчелни семейства, които произхождат от семейства с обща родственна линия. Повечето семейства са изграждали килийки с големина 5,1 - 5,3 мм в диаметър. По пози начин, тези пчели биха се смалили до техния естествен размер в продължение на 5 - 10 поколения. Но също така може да се прибегне до съкратяване на този процес, чрез подаване на основи с малък размер на килийките.

 

За да се определи коя порода пчели е с най-подходящи фенотипни характеристики, може да се проведат серия предварителни тестове. Както споменахме по-горе,  от някои породи се излюпват удивително малки пчели. Тези са най-вероятно много подходящи да градят килийки с размер 4,9 мм, при предварително подадена основа с малък размер. Като предварителен тест може да се използва премерването на няколко килийки естествен градеж, например  в оплодителни сандъчета, ако е известен произхода на пчелите в тях. При тези замервания е важно да се замерват килийките от работническо пило, намиращи се в центъра на гнездото, а не от периферията на рамката. Търтеевите килийки също могат да се използват за тази цел - важно е съотношението на размера на килийките между отделните пчелни семейства. 

 

Технически съвети и съвети при работа

 

Съществуват няколко условия, при наличието на които градежът на основи с малки килийки може да бъде улеснен. Причините и взаимовръзките могат да бъдат само частично обяснени. Тук ви предлагаме обобщение на най-известните условия:

 

  • Преминаване с малки стъпки, например от 5,5 мм на 5,2 мм се постига по-лесно, в сравнение с по-големи стъпки - например директно от 5,5 мм на 4,9 мм.
  • По-слабите семейства градят по-добре от по-силните семейства.
  • Изкуствените роеве градят по-добре, в сравнение с обособените семейства.
  • Забелязва се че наличието на строителна рамка подтиска склонността за градеж на търтеево пило върху подадените основи. 
  • При пчелни семейства, разположени върху няколко корпуса, основите поставени в най-горния корпус (корпуса за мед) биват неправилно изградени, дори от пчели които произлизат от семейство с малки килийки. Това отговаря на естественната тенденция пчелите да изграждат по-големи килийки в областта за съхраняване на мед и по-малки в областта на пилото.
  • При изкуствени отводки в Дадан-Блатови кошери, при който разширяването става с повече основи наведнъж пчелите тендират да не изграждат правилно най-крайните основи, дори ако пчелите са се излюпили в малки килийки. Най-добре е да се подават не повече от две основи наведнъж, които се поставят между правилно изградени пити в центъра на гнездото.
  • Също така има периоди в годината или в цикъла на пчелното семейсто, когато пчелите предпочитат да изграждат малки килийки. 1.) В ранна пролет преди да е започнала пролетната паша; 2.) При роило се семейство когато младата майка започва да снася яйца; 3.) В късно лято, след като пчелите са изгонили търтеите, когато пчелите започват да преподреждат гнездото за зимата. Тези правила не важат за отводките, тъй като те претърпяват по-различен цикъл на развитие.

 

Дори семейства който са стабилизирани на 4.9мм килийки понякога тендират да игнорират основите с по-малки килийки и да градят по-големи килийки. Това се забелязва при добре развити семейства, когато има недостиг на пити за съхраняване на мед при силна паша и се наблюдава в крайните рамки или в по-горните корпуси. За добро изграждане на подадените основи трябва да се съблюдават гореспоменатите особнности за позициониране в съответствие със силата на семейството и сезонните особненности.

 

Елегантното решение: Изкуствен рой, обяснен в две стъпки

 

За да се облегчи началната фаза, е препоръчително умаляването на размера на килийките да протече в две стъпки. Нашите най-добри резултати са при слаби изкуствени роеве, които първоначално са разположени само на няколко основи с размер на килийките от 5,1 мм. С тази средна големина на килийките са способни да се справят почти всички отводки. За да се изключи  объркване, рамките трябва да се бележат на горната страна; в този случай с "М" (oт "Medium" = "средни" по размер) за 5,1мм и "S" (от "Small" = "малки" по размер) при 4,9 мм.

 

Този начин на действие се препоръчва когато наличните пчели-работнички на съществуващите семейства са по-малко податливи на смаляване. Пчелите-майки обаче трябва да са с произход от податливи родове или родове, които по-лесно се адаптират. Първото поколение пчели, излюпено от килийки с размер 5,1мм трябва да е генетично и фенотипно способно безпроблемно да гради килийки върху основи с размер 4,9мм. Основи с размер 4,9мм на килийката могат да бъдат подадени след около 5-6 седмици от създаването на изкуствения рой - най-много два по едно и също време. Те трябва непременно да бъдат разположени директно до пилото, най-добре между две рамки с пило.

 

Рамките с размер на килийките 5,1мм по-късно се преместват към края на гнездото. Те могат да бъдат оставени там още известно време като по-скоро рядко използвани за снасяне крайни рамки. След това те могат да бъдат изцяло отстранени. Постоянният градеж с големина на килийката 4,9мм (или 4,8 мм) при пилото, според семейство Ласби, е неизменно необходим за постигане резистентност на пчелите срещу вароатозата.

 

Рисунка 5: По-големи пчели също могат по принцип да градят на основи с размер 5,1 мм.

Снимка 5: По-големи пчели също могат по принцип да градят на основи с размер 5,1 мм.

 

Рисунка 6: След около 5 до 6 седмици след подаването на изкуствения рой, може да се подаде основа с размер "S" (4,9 мм големина на килийката).

Снимка 6: След около 5 до 6 седмици след подаването на изкуствения рой, може да се подаде основа с размер "S" (4,9 мм големина на килийката).

 

Рисунка 7: Нашата цел: префектно изградени и заредени с пило пити с размер 4,9 мм. Тази Дадан-пита има около 10 000 килийки с пило.

Снимка 7: Нашата цел: префектно изградени и заредени с пило пити с размер 4,9 мм. Тази Дадан-пита има около 10 000 килийки с пило.

 

Магазините с мед

 

Както семейство Ласби от Аризона, САЩ, така и Ерик Остерлунд от Швеция, използват еднакъв размер на рамките за пилото и за магазините с мед (бел. ред. Лангстротов размер с височина 240мм). Тъй като питите между тези две части на кошера са взаимозаменими, е целесъобразно всички пити да бъдат с малък размер на килийките. При Дадановите кошери това е различно, тъй като в магазините за мед се използват полурамки, в които никога не е било отглеждано пило.

 

При естествено градящите семейства, килийките на питите за мед са с около 0,3-0,5 мм по-големи, в сравнение с килийките за пилото. Поради тази причина нищо не би попречило, в магазините с