Европейският гнилец е заразно заболяване, което се предизвиква от няколко вида микроорганизми - спорообразуващи и неспорообразуващи. В практиката тези заболявания(спорообразуващи и неспорообразуващи) се приемат като едно, защото признаците им са еднакви и невинаги могат да бъдат разграничени, а мерките за профилактика и борба с тях са еднакви. Тези заболявания често се срещат и в смесена форма, при която участват два и повече микроорганизма. Това се доказва бактериологично, но не и по признаците и начина на протичане.

Възприемчивост на пчелните семейства към европейски гнилец

От европейски гнилец боледуват ларвите на трите морфологични групи – пчели ­работнички, търтеи и пчелни майки. Болестта засяга предимно откритото (незапечатано) пило, когато ларвите са на 3-4-дневна възраст. При какавидите и възрастните индивиди болестен процес не се развива. От европейски гнилец не боледуват други насекоми и животни.

Не е достатъчно само присъствието на патогенния агент, за да възникне болестен процес. Нужен е и възприемчив организъм. От съществено значение е и наличието или отсъствието на предразполагащи фактори, като недохранване на ларвите, простудяване на гнездото, висока влажност, нарушено съотношение между пчели и пило при отравяния, бездействие поради липса на цъфтяща растителност и др.

Източници и пътища за разпространение на европейския гнилец

Източник на инфекцията са болните и умрелите от европейски гнилец ларви, а пътищата за разпространение на инфекцията са същите както при американския гнилец с тази разлика, че причинителите на европейския гнилец са много по-широко разпространени в природата. Те могат да се намерят и в пчелни семейства, които никога не са боледували от европейски гнилец. Първоизточник на инфекцията си остават болните, в които количеството на микроба е голямо, а степента на неговата способност да предизвиква заболяване е по-висока.

За разпространението на европейския гнилец вътре в пчелното гнездо, както и при американския гнилец, основен принос имат пчелите-чистачки, които замърсяват устните си придатъци при изваждане на болните и умрелите ларви от килийките, а после при хранене на здравите ги заразяват.

Съществуващото мнение, че причинителите на европейския гнилец могат да бъдат внесени в пчелното семейство посредством събирания от пчелите цветен прашец не е точно. По-другояче стои въпросът, с преработения вече в питите прашец, където е възможно механичното му заразяване (контаминиране) от пчелите, при условие, че в пчелното семейство има зараза.

За разпространението на европейския гнилец важна роля играят пчеларят, пчелите-крадци, блуждаещите пчели, заразените роеве, инвентарът и пчелните продукти. Не по-малко значение имат восъкопреработвателните предприятия и складовете за съхраняване на восъчните суровини.

Какъв е хода на болестния процес?

Преди години европейският гнилец обикновено се проявяваше през пролетта и първата половина на лятото. Сега това заболяване вече няма строго сезонен характер. Боледуват по-слабите семейства - тези, за които не се полагат достатъчно грижи и чиито съпротивителни сили са понижени. За появата на болестта често допринася и пчеларят. Ако той не спазва изискванията при отглеждане, експлоатация и профилактика на пчелните семейства, винаги ще има възможност в пчелина да се появи заболяване.

Въпреки че заболелите от европейски гнилец семейства могат да бъдат излекувани и ходът на болестта не е много упорит, загубите от това заболяване са големи. Те се изразяват не толкова в умиране на болните, колкото в намаляване на възможностите за получаване на реални добиви от пчелни продукти.

Има статистически данни, които показват, че независимо от провежданите лечебно-профилактични мероприятия, около 7% от болните умират. Това показва, че заболяването не трябва да се подценява и да се смята, че след подобряване на условията на живот на пчелите от засегнатото пчелно семейство болестният процес може да спре от само себе си, което в отделните случаи действително може да се констатира.

Какви са признаците на болестта европейски гнилец?

Размножаването на микробите в чревния канал на ларвата е съпроводено с дразнене, което от своя страна я принуждава да се движи. Тя изменя естественото си положение в килийката. Първите заболели ларви могат да се видят отпуснати с гръб към входа на килийката, заели страничната й стена, изправени или с гръб към дъното. Неестественото положение на ларвата в килийката е първият признак на заболяване от европейски гнилец. Той се съпътства и с друга промяна - тялото става по-прозрачно, при което под кожичката започват да се виждат разклоненията на трахеите и дори храносмилателният канал. Тургурът му спада. То губи характерния си седефенобял, блестящ цвят. Цветът се променя в леко кремав, жълтеникаво-бял с тенденция към още по-изразено потъмняване. В тази фаза ларвата вече е мъртва. Накрая в килийката остава тъмна коричка, ако не е почистена преди това от пчелите. Консистенцията на трупа (преди да изсъхне) е кашеста, зърнесто-водниста, но никога точеща се както при американския гнилец .

Тъй като пчелите лесно изчистват болните и умрелите ларви, възможно е най-напред да се забележи прошарване на пилото, а едва след това да се открият ларви с ненормално разполагане на тялото в килийката, с промени в тургура или цвета.

При поставяне на диагнозата трябва да се имат предвид няколко основни признака: боледуват и умират предимно незапечатените ларви, консистенцията на труповете е кашеста, а не точеща се; ларвите лесно се изваждат от килийките; цветът и месторазполагането на ларвите в килийките са изменени.

Какви са мерките за борба с европейския гнилец?

Поради характера на заболяването европейски гнилец, използването само на лечебни препарати не довежда до изкореняване на болестта в засегнатите пчелини и райони. Затова не е случайно, че ударението се поставя върху необходимостта от комплексни мерки в борбата срещу тази група заболявания.

Преди прилагането на лекарствени средства, трябва да се определят обхватът на разпространението на болестта в пчелина и степента на засягане на пилото в боледуващите семейства. Когато има овлажняване на гнездото, то се подсушава, като се отстранява и причината за това. Гнездата на болните се стесняват до плътно заемане с пчели на всички междурамия. При възможност болните семейства се прехвърлят в други, предварително почистени и дезинфекцирани кошери. Допуска се също така събиране на две болни (ако са слаби) в едно семейство. След тези предварителни мерки се пристъпва към лекуване със специфични средства, при което на практика трябва да се извърши и подхранване с цел активизиране дейността на пчелите и повишаване на ес­тествената им защита. За целта е най-добре те да се внесат със захарен сироп. Предимството на този начин на третиране се свързва с неговата висока ефективност, правилното разпределение на химиотерапевтика в гнездото около боледуващото пило и лесната му приложимост.

Използват се някои от следните лекарствени средства в количества, отнасящи се за един литър захарен сироп: сулфамидни препарати в количество 1,5-2 г., предварително разтворени в малко вода и добавени към охладения сироп; пеницилин - 1 млн. м.е., широко прилаган антибиотик, но само след като е установено , че микроорганизмът, пре­дизвикал заболяването, е чувствителен към него; стрептомицин - 0,5-1 г., предварително разтворен във флакона с вода и добавен към охладения сироп. Добър ефект има комбинацията стрептомицин - (0,5 г) + пеницилин - (1 млн. м.е).

Широкоспектърните антибиотици, като тилоциклин, тетрациклин, еритран и други (по 0,5 г на литър захарен сироп) се дават предварително разтворени в малко вода. Използва се и водноразтворим (0,5 г) фуразолидон.

Количеството на лечебния сироп за еднократно третиране се определя според силата на пчелното семейство. Приема се, че на заето с пчели междурамие трябва да се дадат от 100 до 120 мл сироп. В условията на практиката за едно третиране на силно пчелно семейство се дават 700-800 мл сироп, на средносилно - 500 мл и на слабо семейство -300­400 мл.

Подхранване на пчелните семейства със захарен сироп, съдържащ антибиотик на база окситетрациклин хидрохлорид(ОТС). Разтворът се прави по следния начин - 1 кг захар се разтваря в 568 мл вода, добавяме 1 грам (активно вещество) от антибиотика на база окситетрациклин хидрохлорид-разтворен предварително в малко вода. Всяко пчелно семейство се подхранва с 250 мл. от готовия разтвор.

Друг високоефективен начин за внасяне на лекарствени средства е напрашването на гнездото. В тези случаи се използва пудра захар, към която се добавя и смесва добре лекарственото средство в доза, двойно по-голяма от тази при третиране със захарен сироп. Болните семейства се наръсват с готовата смес, така че препаратът да попада в междурамията, по пчелите и по горните летви на плодниковите пити. Изразходва се по 10-20 г от сместа на заето с пчели междурамие. Предимствата на този начин се състоят в следното: лечебната смес се взема и се внася в килийките от много пчели, включително и от младите; активизира бързо семейството; разпределя се равномерно в целия кошер; осигурява се продължително действие. При облизване на телата си от попадналия препарат пчелите отстраняват и инфекта от замърсените си с него повърхности при сигурен контакт на микроба с лекарственото средство.

Някои специалисти препоръчват напрашване "пита по пита", при което ефектът е още по-голям, но процедурата е много трудоемка. Извършва се от двама души, създават се възможности за кражби, изхвърлят се ларви от килийки, в които е попаднал повече препарат. По тези причини методът не намира широко приложение в практиката, както и пулверизирането на питите с пило с лечебен захарен сироп.

Не на последно място, имащи пряко отношение към ефекта, са въпросът за кратностите на третиране и интервалът между тях. У нас е приета схемата за 4-5-кратно третиране на болните с интервал между отделните третирания 3-4 дни. При внасяне на лекарствени средства чрез напрашване този интервал се удължава на 6-7 дни, а броят на третиранията се свежда до 3.

С лекарствени средства се третират и всички клиничноздрави в момента пчелни семейства в заразения пчелин. Третират се едновременно с болните, като при тях се прескача едно от третиранията на болните, т.е. здравите се третират с първото, третото и петото третиране на болните.

С излекуваните семейства трябва да се работи така, че да не се допуска вредното действие на различни фактори, благоприятстващи появата на заболяването. През есента и следващата пролет всички пчелни семейства и пчелина се третират дву- и трикратно с лечебни средства. Желателно е това да се прави през време на последните есенни и пър­вите пролетни подхранвания. Такива пчелини трябва да се контролират поне две години след последния случай на заболяване.

Профилактика на европейски гнилец

Докато профилактичните мероприятия при американския гнилец са насочени към недопускане на инфекция, при европейския гнилец усилията трябва да бъдат насочени към поддържане в пчелина на силни и високопродуктивни пчелни семейства и до недопускане влиянието на вредно действащи фактори.

Препоръчително е пчелите да се устройват в добри за медосбор райони, защитени от най-често духащите ветрове. Пчелинът трябва да бъде ограден и на разстояние не по-малко от 1 км от животновъдни обекти и от други пчелини и предприятия, в които се събират, съхраняват и преработват пчелни продукти. Мястото да бъде сухо, отцедливо, с добро изложение. Важно условие, както вече бе отбелязано, е осигуряването на пчелните семейства с непрекъсната паша. Пчеларят трябва да има по-широки познания за болестите и пътищата, по които се разпространяват заболяванията, да познава нормативните изисквания за движение и настаняване на пчелни семейства.

Европейският гнилец до известна степен е болест на условията и пчеларят трябва да полага грижи за пчелните семейства през пролетта, когато има най-големи възможности за създаване на стресови състояния. Това изисква през този период пчелните семейства да бъдат добре затоплени и да са в сухи гнезда. Разширяването на гнездата трябва да съпътства развитието на пчелните семейства, а затоплящите материали да се изваждат след установяване на стабилни високи външни температури. В райони с късна пролетна паша или през периоди, когато няма цъфтяща медоносна растителност, пчелните семейства трябва да се подхранват със захарен сироп, за да се поддържат в активно състояние. Подхранването е задължително и след остри химически отравяния (токсикози).

В системата от профилактични мероприятия място намира и развъдно-подобрителната работа. Тя трябва да бъде насочена към подбор на високопродуктивни, добре зимуващи и устойчиви на гнилец пчелни семейства.

Не на последно място по важност е условието при обслужването на пчелните семейства да се спазва определен порядък. Няма съмнение, че при работа с пчелите може не само да се разнесе инфекция, но и да се създадат стресови състояния, благоприятстващи появата на европейски гнилец. Излишните и продължителните прегледи през пролетта могат да доведат до простудяване на гнездото, до безпокоене на пчелите и кражби. Когато в пчелина има новозакупени семейства, те трябва да се преглеждат последни и с отделни инструменти. Това се налага от обстоятелството, че може да има скрит болестен процес. От новозакупени пчелни семейства не трябва да се поставят в другите пчелни семейства пити с пило или мед, докато няма пълна убеденост, че са здрави, а такава може да има след като е изминал по-продължителен период (1-2 месеца). Внимателно трябва да се подхожда и с пчелни семейства, на които са предадени внесени отвън пчелни майки.