Едно от заразните заболявания на пчелното пило е парагнилецът. Заразата се предизвиква от спорообразуващ микроорганизъм. Боледуват всички незапечатани и запечатани ларви на пчели-работнички, пчелни майки и търтеи. Досега не съществуват данни за патогенност на парагнилеца по отношение на други видове насекоми, животни и птици.

В споровата си форма бацилът е много устойчив във външната среда. Така например в пчелен мед, в органични тъкани и изсъхнали ларви парагнилецът се запазва жизнеспособен повече от две години, независимо от температурата на съхранение. В кипящ пчелен мед спорите умират след един час. Това показва, че всички пчеларски обекти и предмети, замърсени с парагнилец, могат да бъдат източник на инфекция за продължителен период от време.

Ларвите се заразяват, чрез погълнати с храната спори. От времето на заразяването с парагнилец до появата на първите признаци на болестта изминават от два до четири дни. Ларвите се заразяват в младата си възраст, а заболяват и умират непосредствено преди или след запечатването им. В редки случаи се наблюдава умиране и на 7-8-дневни ларви, но вероятно поради боледуването те никога не са се обвили в пашкулче, както при американския гнилец.

Източници и пътища за разпространение на парагнилеца

При работа с пчелите пчеларят също може лесно да пренесе заразата и в здравите семейства. Не по-малко е значението и на другите пътища - разместване на пити от едно семейство в друго, при връщане на центрофугирани пити и пр.

Досега няма сведения за откриване на бацила върху други обекти освен в болното пчелно семейство и по замърсения с него инвентар. Затова трябва да се смята, че първоизточник на парагнилецът са болното семейство и инвентарът.

В здравите семейства спорите могат да бъдат внесени по много пътища, които не се различават от тези при другите гнилцови заболявания. Това най-често става с пчелите-работнички , които при ограбване на отслабнали или умрели от парагнилец семейства заедно с храната внасят и причинителя. Не по-малко опасни са оставените на достъпни за пчелите места восъчни пити с остатъци от храна по тях, непочистен и недезинфекциран дребен инвентар (преградни дъски, възглавници), нехигиенични поилки, кошери и др.

Пренасянето на заразата в съседни и по-далечни пчелини става по посочените досега начини и пътища, общи за всички гнилцови заболявания - размяна на инвентар, подвижно пчеларство, хващане и заселване на роеве с неизвестно здравно състояние, търговия, подхранване със заразен пчелен мед и др.

Признаци на парагнилец

Клиничната картина в повечето случаи е типична. В началото прави впечатление, че семейството не се развива добре или че пилото е прошарено. При внимателен оглед се откриват единични запечатани или незапечатани ларви с изменен цвят и консистенция. Цветът им е сив или мръсносив, по-тъмен или по-светъл в зависимост от степента на трупното разлагане. Консистенцията е зърнеста. Труповете лесно се изваждат от килийките. Миризмата е гнилостна. При по-силни семейства и такива в началото на заболяването може да се открият заболели и умрели само запечатани ларви поради изчистване на незапечатаните. Тогава се наблюдава характерното за болестта потъмняване на капачетата на килийките. Цветът им е по-тъмен до черен. Значителна част от капачетата са продрани (както при американския гнилец), с характерно черно оцветяване по ръбовете на продрания участък. За разлика от американския гнилец капачетата не хлътват в килийките. При по-напреднал болестен процес се откриват труповете както на запечатани, така и на незапечатани ларви, понеже пчелите вече не успяват да изчистят незапечатаните.

Борба срещу болестта парагнилец

Опитът показва, че пълното оздравяване на пчелните семейства от парагнилец и ликвидирането на заразното огнище трябва да се основават на мерките, целящи ликвидиране на заразното начало (причинителя) в пчелина чрез прилагане на лекарствени средства, създаване на добри условия за отглеждане на пчелите и щателна дезинфекция на инвентара, т.е. необходими са комплексни мерки.

Прилагането на лекарствени средства по отношение на вид, количество, начин на внасяне в гнездото, кратност и брой на третиранията е същото както при заболели пчелни семейства от европейски гнилец. Лечебните третирания са успешни, когато са съчетани с общи мерки за укрепване силата на болните. Стесняването, подсушаването и затоплянето на гнездата са задължителни елементи на ветеринарните мероприятия. Когато пчелинът е разположен на сенчест и влажен терен (над 50% от случаите на заболявания са в такива пчелини), след провеждане на курса на лечение семействата трябва да бъдат изместени, като се спазват нормите и сроковете на карантинните ограничения.

Профилактични мерки срещу парагнилеца

За възникване на болестен процес от парагнилец не е достатъчно само внасянето на инфекция в пчелното семейство. На първо място е необходимо определено количество спори на причинителя, за да бъде преодолян т.нар. "праг на инфекция", а на второ - наличие на стресови за пчелното семейство фактори, като простудяване на пилото, висока влажност в гнездото, некачествени хранителни запаси, гладуване и токсикози.

Като се знаят причините, които благоприятстват болестния процес, профилактичните мероприятия трябва да бъдат насочени към тяхното недопускане и към недопускане на инфекцията в пчелина.

На специалистите е известно, че при парагнилеца се наблюдава и известна цикличност - през някои години заболяването е широко разпространено, а през други се среща твърде рядко и няма особено стопанско значение. Този факт трудно може да бъде обяснен, което показва, че някои от предпоставките за проявлението на болестта все още не са достатъчно проучени.