Полезна информация за Вашите пчели.

 

Живот и развитие на пчелните семейства през годината – част 2


Наред с ежедневното увеличение на площите с пило се променя

и съставът на пчелното семейство.
Старите пчели умират и се подменят с млади. През този период от развитието се наблюдава известно пролетно отслабване на семейството, тъй като умират много стари пчели, а количеството на младите не е
достатъчно, за да компенсира загубите. Това налага да се полагат грижи за създаване на по-добри условия за отглеждане на повече пило.

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на бързо нараставане на семейството. Всеки изминал ден се засилва яйценосната дейност на майката, в резултат на което се увеличава броят на пчелите – работнички. Максимумът на развитието е в зависимост както от силата на
самото семейство, така и от състоянието на медоносната растителност. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова по-бързо е развитието на семейството и обратно.
За да не се задържа развитието на семействата поради липса на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката, гнездата трябва да се разширяват своевременно.

През този период младите пчели се хранят усилено, восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък. Инстинктът за градеж се проявява при наличието на много млади пчели, цветен прашец и
мед, което обикновено съвпада с цъфтежа на овощните дървета. Тогава се създава и възможността за изграждане на нови пити.
Активното развитие на семейството го подготвя за следващия период, когато се осигуряват хранителните запаси. Цялата активна дейност на пчелите е насочена към подготовката за главната паша. Колкото повече пчели са отгледани за включване в медосбора, толкова по-големи са натрупаните запаси.

По време на медосбора основната маса пчели са включени в събирането на нектар, поради което развитието на семейството отслабва. Пчелите запълват килийките с нектар и по този начин яйценосната дейност на майката се ограничава. Това води до увеличаване на количеството на хранителните запаси, от една страна, и намаляване на количеството на пилото, от друга.
В определен момент обемът на гнездото се оказва недостатъчен, за да се осигурят необходимите площи за непрекъснато яйцеснасяне. Всички свободни от мед килийки са заети от яйца, ларви и запечатано пило, голямото количество млади пчели произвеждат млечице и семейството започва да изгражда
маточници. Ежедневно се излюпват нови пчели, които не могат да се включат в характерната за тяхната възраст работа (отглеждане на пилото) поради ограничаването на яйцеснасянето. Това несъответствие между големия брой млади пчели и липсата на открито пило обуславя проявата на роевия инстинкт.

След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. След последната паша голяма част от тях са стари и износени физиологически от усилената работа по време на медосбора. Поради това, за
да зимуват успешно, е необходимо да се създадат съответните условия за есенно развитие на пчелните семейства. Тогава благоприятно влияние оказва късно цъфтящата медоносна растителност. В райони, където такава липсва, се извършва есенно подбудително подхранване, което е едно от най-важните
технологични мероприятия. В резултат на това пчелните майки увеличават яйценосната си дейност и се отглеждат достатъчно млади пчели за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и през пролетта поемат работата в пчелното семейство.
Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за размножаване. За да се икономиса храна, пчелите изгонват търтеите от кошера. Започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездото, като пренасят меда от крайните по-стари пити към средата на гнездото, замазват пукнатините
на кошера с прополис и т.н. С настъпването на късната есен пчелите вече почти не излизат от кошера, а само в отделни топли дни извършват облитания. Пчелната майка отначало намалява, с след това преустановява снасянето на яйца.

Настъпва есенно-зимният период на относителен покой, при който жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото.
Когато температурата спадне под 12 градуса пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Там те поддържат температура от 14 до 28 градуса в зависимост от външната температура и някои други фактори.
За да се запази топлината в гнездото , пчелите от външния му слой са разположени много плътно и образуват своеобразна обвивка. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото, като дебелината на обвивката зависи от външната температура. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.
През периода на относителен покой пчелите консумират минимално количество храна и изразходват малко енергия. В резултат на това продължителността на живота им в сравнение с летния период се увеличава значително и те живеят няколко месеца до пролетта на следващата година.

 
Още за пчелите: