Полезна информация за Вашите пчели.

 

Живот и развитие на пчелните семейства през годината – част 2


Наред с ежедневното увеличение на площите с пило се променя

и съставът на пчелното семейство.
Старите пчели умират и се подменят с млади. През този период от развитието се наблюдава известно пролетно отслабване на семейството, тъй като умират много стари пчели, а количеството на младите не е
достатъчно, за да компенсира загубите. Това налага да се полагат грижи за създаване на по-добри условия за отглеждане на повече пило.

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на бързо нараставане на семейството. Всеки изминал ден се засилва яйценосната дейност на майката, в резултат на което се увеличава броят на пчелите – работнички. Максимумът на развитието е в зависимост както от силата на
самото семейство, така и от състоянието на медоносната растителност. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова по-бързо е развитието на семейството и обратно.
За да не се задържа развитието на семействата поради липса на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката, гнездата трябва да се разширяват своевременно.

През този период младите пчели се хранят усилено , восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък. Инстинктът за градеж се проявява при наличието на много млади пчели, цветен прашец и
мед, което обикновено съвпада с цъфтежа на овощните дървета. Тогава се създава и възможността за изграждане на нови пити.
Активното развитие на семейството го подготвя за следващия период, когато се осигуряват хранителните запаси. Цялата активна дейност на пчелите е насочена към подготовката за главната паша. Колкото повече пчели са отгледани за включване в медосбора, толкова по-големи са натрупаните запаси.

По време на медосбора основната маса пчели са включени в събирането на нектар, поради което развитието на семейството отслабва. Пчелите запълват килийките с нектар и по този начин яйценосната дейност на майката се ограничава. Това води до увеличаване на количеството на хранителните запаси, от една страна, и намаляване на количеството на пилото, от друга.
В определен момент обемът на гнездото се оказва недостатъчен, за да се осигурят необходимите площи за непрекъснато яйцеснасяне. Всички свободни от мед килийки са заети от яйца, ларви и запечатано пило, голямото количество млади пчели произвеждат млечице и семейството започва да изгражда
маточници. Ежедневно се излюпват нови пчели, които не могат да се включат в характерната за тяхната възраст работа (отглеждане на пилото) поради ограничаването на яйцеснасянето. Това несъответствие между големия брой млади пчели и липсата на открито пило обуславя проявата на роевия инстинкт.

След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. След последната паша голяма част от тях са стари и износени физиологически от усилената работа по време на медосбора. Поради това, за
да зимуват успешно, е необходимо да се създадат съответните условия за есенно развитие на пчелните семейства. Тогава благоприятно влияние оказва късно цъфтящата медоносна растителност. В райони, където такава липсва, се извършва есенно подбудително подхранване, което е едно от най-важните
технологични мероприятия. В резултат на това пчелните майки увеличават яйценосната си дейност и се отглеждат достатъчно млади пчели за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и през пролетта поемат работата в пчелното семейство.
Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за размножаване. За да се икономиса храна, пчелите изгонват търтеите от кошера. Започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездото, като пренасят меда от крайните по-стари пити към средата на гнездото, замазват пукнатините
на кошера с прополис и т.н. С настъпването на късната есен пчелите вече почти не излизат от кошера, а само в отделни топли дни извършват облитания. Пчелната майка отначало намалява, с след това преустановява снасянето на яйца.

Настъпва есенно-зимният период на относителен покой, при който жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото.
Когато температурата спадне под 12 градуса пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Там те поддържат температура от 14 до 28 градуса в зависимост от външната температура и някои други фактори.
За да се запази топлината в гнездото, пчелите от външния му слой са разположени много плътно и образуват своеобразна обвивка. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото, като дебелината на обвивката зависи от външната температура. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.
През периода на относителен покой пчелите консумират минимално количество храна и изразходват малко енергия. В резултат на това продължителността на живота им в сравнение с летния период се увеличава значително и те живеят няколко месеца до пролетта на следващата година.

 
Още за пчелите: