Полезна информация за Вашите пчели.Странната история на “Лудия мед”.

Посещавайки отдалечените планински градове в турския район около Черно море през пролетта, можете да станете свидетели на пчелари, които теглят своите кошери нагоре по

склоновете, докато не достигнат обширни области с цветове на крем и рододендрон. Тук, те пускат пчелите си, които опрашват цветовете и правят от тях един вид мед, толкова мощен, че би могъл да се използва като военно оръжие.

Тъмният, червеникав мед, известен в Турция като „deli bal” (луд мед), съдържа съставка от нектара на рододендрона, наричана граянотоксин – естествен невротоксин, който, дори и в малки количества, може да причини замайване, а понякога – халюцинации. През 1700 г., от региона на Черно море, с този продукт се е търгувало в Европа, където медът се смесвал с напитките, за да осигурят по-голямо опиянение, отколкото алкохолът е в състояние да предложи.

При поглъщане на по-големи количества обаче, този мед може да причини ниско кръвно налягане и нарушение в сърдечния ритъм, водещи до гадене, изтръпване, замъглено зрение, загуба на съзнание, силни халюцинации, гърчове и в редки случаи дори смърт. Днес, случаи на отравяне с луд мед възникват на всеки няколко години – най-често с туристи, посетили Турция.

Приключенски настроените ценители на храната биха попитали каква е историята зад този мед и защо да не можем да си разбъркаме по една супена лъжица в мюслите, за по-приятно настроение?

Рододендроните са цветя, разпространени по целия свят, но лудият мед е все още най-често срещан в региона около Черно море, където се произвеждат най-големи количества от този мед в Турция.

По света има над 700 различни видове рододендрон, но само два или три от тях съдържат в нектара си граянотоксин. В Турция, не само че отровните видове рододендрон са в изобилие, но и влажните планински склонове около Черно море осигуряват перфектни условия за растежа на тези цветя. Когато пчелите правят мед в тези области, където не съществуват други растения, с чийто нектар да смесят този на рододендрона, резултатът е луд мед – мощен и чист.

Въпреки че продуктът представлява само малък процент от производството на мед в района на Черно море, той има много ценители в Турция. Някои хора смятат, че този мед е вид лекарство и го използват за лечението на хипертония, захарен диабет, стомашни заболявания, дори за подобряване на сексуалната функция.

Медът се приема в малки количества, понякога сварен в прясно мляко, и обикновено се консумира преди закуска – не намазан върху препечена филийка или щедро добавен в чая като обикновения мед. Стойността на този мед за клиентите дава стимул на пчеларите да продължават да посещават рододендроновите полета и да го произвеждат наред с останалите пчелни продукти.

Лудият мед има дълга история в Турция и е бил използван като оръжие за масово унищожение при инвазията на неприятелски армии. В действителност, през 67 г. пр. н. е., римските войници нахлули в региона на Черно море под командването на генерал Помпей, но лоялните поданици на цар Митридат, тайно „заредили” пътя на римляните със съблазнителни парчета пити с луд мед. Неподозиращите нищо войници ги изяли с удоволствие, както разказва историята. Доведени до нетрезво състояние от халюциногенния мед, много от тях станали лесна плячка и били убити.

Богатата история , наред с търговските традиции на Турция през 18-ти век, изглежда обясняват запазването на лудия мед до наши дни, както и факта за целенасочения му добив. И все пак, да се открие такъв мед е все още е равнозначно на нещо като търсене на съкровище.

В провинцията Трабзон, лудият мед е на особена почит – това е мястото, където преди толкова много векове, римляните намерили своя край, благодарение на отровните медни пити. Турците в региона имат свое ноу-хау, за да го консумират отговорно. Местните хора са в състояние да разграничат лудия мед от другите видове. Той предизвиква остро усещане за парене в гърлото и е също малко по-горчив. Въпреки предупрежденията за безопасност, този мед легално се продава и купува в Турция и е достатъчно лесно да се поръча от чужбина по интернет.

Вон Брайънт е дългогодишен изследовател от Аграрно-техническия университет в Тексас, наричан от някои „меденият детектив”. Интересът му към лудия мед произтича повече от желанието да го анализира, отколкото да го яде. За да избегне онлайн цена от 166 USD за паунд, както и да се увери, че получава неподправен продукт, Брайънт получил луд мед от свой турски приятел, който се е сдобил с него от кошери, разположени в полета с рододендрон. „Един колега сложи 1-2 капки върху езика си и каза, че има обезболяващ ефект”, казва Брайънт. „Сега, той иска химичен анализ на меда, за да научи повече”. За да запази обезболяващите и главозамайващите си свойства обаче, медът трябва да бъде чист и непреработен. През пролетта и лятото, когато медът е свеж, може да съдържа повече граянотоксин, отколкото през другите сезони.

Може би, лудият мед има неизползван пазар сред ценителите на храни и удоволствия. Но за сега, този опасно сладък сироп ще запази мистерията си от стария свят, закътан в магазините, където е трудно да се открие.


Още за пчелите: