Шарката по птиците е вирусна болест, която се проявява с изриви по кожата и дифтероидни поражения (налепи) по лигавицата на устата, глътката и горните дихателни пътища (затова се нарича още и шарко-дифтерит).

Устойчивостта на вируса е голяма. Най-добри дезинфекционни средства са натриевата основа (1-2%), вирузан (4-8%), хлорна вар (3-5%).

Възприемчивост. При естествени условия от шарка (шарко-дифтерит) заболяват кокошките, пуйките и гълъбите. Водоплаващите птици са невъзприемчиви. Пуйките са по-чувствителни в сравнение с кокошките.

Епизоотологични особености. Източник на инфекцията са болните птици. Те отделят вируса с кожните корички (струпеи) и с изтеченията от устата. Преболедувалите птици могат да бъдат механични носители на вируса около 2 месеца. Инфекцията шарка (шарко-дифтерит) се предава чрез пряк и непряк контакт. Птиците лесно нараняват и инфектират кожата на главата си и при взаимно кълване или при чесане с ноктите на краката. През лигавицата на устата и глътката вирусът се внася чрез водата и храната, замърсени главно с изтеченията от устата на болните птици или от отпадналите корички (струпеи). В здрави стопанства болестта шарка (шарко-дифтерит) се внася чрез доставка на заразени птици, заразена храна, с превозни средства, с хора и диви птици (главно врабчета). Заразяването се улеснява при затворен режим на отглеждане и при пренаселеност и недостиг на витамин А в храната. Влагата създава условия за по-лесното възникване на болестта шарка (шарко-дифтерит).

Клинична картина. Инкубационният период е 4-8 дни. Различават се кожна форма, дифтероидна форма и смесена форма (двете заедно). При кожната форма се развиват шаркови изриви главно по кожата на главата - по гребена, обиците, около ъглите на устата и около очите се явяват сиво-жълтеникави петна, които скоро се превръщат във възелчета, изпъкващи във вид на брадавици.

Дифтероидната форма протича по-тежко. Наблюдават се ограничени белезникави петна по лигавицата на устата, глътката, а понякога и по ларинкса. По-късно те се превръщат в дифтероидни налепи.

Лечение на шарка (шарко-дифтерит). Няма специфични лечебни средства. Болните птици се поставят при добри хигиенни условия, а към дажбата им се добавя богата с витамин А храна: зелена люцерна (или детелина), моркови, брашно от витаминозно сено, витаминно-антибиотични минерални премикси и др.Дифтероидните налепи се отстраняват и язвите се намазват с дезинфекционни средства - йод-глицерин и др.

Профилактика и борба. Незаразените стопанства се предпазват като новодоставените птици се карантинират, а застрашените стада се ваксинират. Храненето и отглеждането на птиците трябва да бъде на добро ниво.

При поява на болестта шарка (шарко-дифтерит) болните птици се изолират и се лекуват с антибиотици, а тежкоболните се изколват (преболедувалите от епизоотологична гледна точка се смятат за безопасни едва 2 месеца след оздравяването им). Почистват се и се дезинфекцират птичарници- те и дворовете. Здравите птици се ваксинират и се подобрява хигиената, храненето и отглеждането.

От заразената ферма не се изнасят яйца за инкубиране и не се изнасят птици за развъдни цели. Един месец след пълното ликвидиране на болестта се извършва заключителна дезинфекция и се вдига наложената възбрана.

, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));