Новородените прасета трябва да се захранят с коластра от майка им.

pig-farr-02_smallТя е първата храна за малките прасета бозайници, която те получават в продължение на около 4 дни след раждането. Свине майки с добра млечност задоволяват нуждите от храна на прасило от 10-12 прасета до края на втората седмица от опрасването. Коластрата е абсолютно необходима и незаменима храна за новородените. В коластрата се съдържат 7-8 пъти повече витамин А, отколкото в млякото на същата свиня след 30 дни. Коластрата съдържа имунни тела, които предпазват новородените и помага за изхвърлянето на чревната кал (мекониума) от храносмилателната система. Коластрата е бедна на желязо. Недостига на желязо причинява анемия при малките прасета.

В следствие на анемията, прасетата заболяват от бяла диария и голяма част от тях измират до 20 дневна възраст.

За да се предотврати анемията прасетата бозайници се инжектират с желязосъдържащи препарати за предпазване от анемия. Първото инжектиране се прави 48 часа след опрасването, а второто след 14 дни. Богатото с белтъчини и мазнини свинско мляко е кара прасетата да изпитват нужда от вода още на третия ден. Ако няма вода на разположение, те пият всякакви нечистотии, включително и урина, вследствие на което получават диария и отравяния. Ето защо в края на първата седмица те трябва да имат на разположение прясна и чиста вода Доказано е, че прасетата бозайници изразходват за 1 кг прираст 3-4 пъти повече вода от възрастните свине. До 10-ия ден новородените не се нуждаят от допълнителна храна. На осмия ден след опрасването, когато им никнат зъби прасетата стават неспокойни и за да облекчат отчасти сърбежа на венците си, започват да се движат из бокса и да дъвчат всичко което им попадне. Така могат да погълнат и нечистотии, които са причина за стомашни разтройства. За да се избегни това , в коритце се слагат препечени зърна от царевица, ечемик, овесу пшеница или грах. Към зърната може да се добави креда, зеолит и растителна пепел. При възможност на прасетата се дава всеки ден чим, взет от участъци, където най-малко две години не са отглеждани свине.

Към края на втората седмица се залага трето коритце, в което се поставя фураж. Желателно е да се започне с предстартерна смеска, но когато няма може да им се дава в краен случай комбиниран фураж от храната на майката. За да ги приучим по-бързо да приемат фуража, трябва той да се поръсва със захар или да се разбърква с мляко. Постепенно количеството на млякото се намалява за сметка на фуража. Този начин на захранване и ранното приемане на фураж от прасетата бозайници е гаранция за бързия им растеж. В края на третата седмица бозайничетата имат непрекъснато на разположение сух фураж и се хранят по 4-5 пъти на ден с навлажнен фураж. Най-добрите фуражи за прасетата бозайничета са овесът и ечемикът, като изключим специалните смески. Те могат да се дават до 50% от концентрирания фураж, а пшеницата и царевицата до 30%.

Когато прасетата бозайничета станат на 20-дневна възраст,може да получават и малки количества сенно брашно от млада люцерна или детелина, както и добре измити и настъргани моркови.

Зелените хранина прасетата бозайници през лятото се дават след 25-ия ден. Нормално в края на първия месец малките прасета да тежат 7-8 кг. От този момент в дажбата им може да се прибавя по малко мазнина. Мазнината се дава по 10 г дневно, а пръжките до 20 г, като се разбъркат добре с фуража. След 35-ия ден свиневъдите могат да си приготвят сами фураж за прасетата бозайници.

Вариант №1- стартерна смеска, чийто състав е следния: 30% пълноценен белтъчен концентрат, 65% зърнени житни и 5% трици.

Вариант №2- стартерна смеска, чийто състав е следния: царевица-40%, ечемик-40%, пшеничени трици-10%, слънчогледов или соев шрот-8%, креда-1%, сол-1%.

Препоръчва се всички новородени прасета, които са с тегло под 750 г. да се унищожат, тъй като не могат да се борят за цицка, непрекъснато квичат и безпокоят майката и хронично гладуват.

През целия период набозаене трябва да се поддържа строга и ефикасна хигиена - в бокса на майката и бърложката на малките прасета бозайници, в коритата за хранене и поене не бива да се допуска вкисване или замръзване на храната.

Когато се родят повече прасета, отколкото е броя на цицките на свинята майка, някои от тях могат да се прехвърлят на друга майка, която има по-малко свинчета и която се е опрасила скоро.

При това трябва да се спазват следните правила:

  • прасенцата да са сукали коластра от своята майка в продължение поне на едно денонощие;
  • за уеднаквяване на миризмата на по-рано опрасените прасенца и навопридадените пътят от бърложката към майката и всички прасенца трябва да се напръскат със спрей;
  • през следващите 2-3 кърмения стопанина трябва да помогне на придадените прасенца да засучат цицка от новата майка и да отстояват притежанието й.

През първите 4 дни стопанинът трябва да помага на бозайничетата в избора на цицка и приучването им към нея. Препоръчва се още след опрасването да се изрежат кучешките зъби на новородените. Свиневъдите трябва да следят непрекъснато изпражненията на малките прасенца, които до 20-ия ден са бледожълти на цвят и веднага се реагира при изменение на консистенцията и цвета им. При липса на мляко веднага след опрасването на майката се инжектира с хипофизин по лекарско предписание.

Стопаните трябва да наблюдават вимето на майката при всяко влизане в бокса и следят за наличието на механични повреди и промяна в еластичността му.

При свине майки първескини, които са родили малък брой прасенца трябва да се разработят всички цицки, включително и свободните. За тази цел, някои бозайничета се приучват да бозаят от две цицки. Така се осигурява еднаква млечност във всички цицки за следващите опрасвания.

Мъжките прасета се кастрират на 2-3 седмична възраст.