Полезна информация за Вашите свине.

Болестта е описана през 1878 г. и е разпространения във всички страни на света. У нас преди години до разработването на серум и ваксина

червенката нанасяше най-големи икономически щети на свиневъдството. Сега се наблюдават ограничени случаи на заболяване, предимно при неваксинирани животни, и то най-често при резки температурни промени и при други стресови състояния.

Червенката по свинете се предизвиква от бактерии, конто е чувствителна на физични и химични въздействия. Така например при температура 55°С бактерията умира за 5 минути. От химичните средства хинозолът (разреден 1:200) убива бактериите за 5 часа, карболовата киселина (разредена 1:100) - за 4 часа, формалинът (1:500) - за 7 часа, а натриевата основа (2-процентов горещ разтвор) - за 2 часа.

Бактерията се запазва в заровени трупове на умрели свине до 280 дни, на открито - до 10-15 дни, в осолено месо - до 6 месеца, а в шунка - до 3 месеца. За да се обезвреди месо от заразена свиня, необходимо е то да се нареже на дребни късове и да се вари 2 часа.

Възприемчивостта към заболяването е в зависимост от възрастта и имунното състояние на свинете. Най-силно възприемчиви са прасетата на възраст от 2,5 до 12 месеца. Бозаещите прасета и свинете над 1-годишна възраст заболяват по-рядко.

Основен и най-опасен източник на разпространение на червенката са болните и умрелите прасета, както и месото, вътрешните органи и костите от тях. Инфекцията могат да предадат и здрави свине, но носители на бактерията (доказано е, че ти се среща в сливиците при 79% от здравите свине). Това е причина за внезапната поява на болестта особено при резки температурни промени, при транспортиране и при кастрация на свинете.

Червенката по свинете протича обикновено в 3 клинични форми - свръхостра, остра и хронична.

Свръх острата форма е позната под наименованието бяла червенка. Тя протича мълниеносно от няколко часа до 1-2 дни, без поява на видими клинични признаци. Наблюдава се предимно при прасета над 6-месечна възраст , при резки температурни промени - студ или горещина.

По-чести са случаите на заболяване от остра форма. Първият клиничен признак при нея е внезапното повишаване на телесната температура до 42°С. Животните стават апатични, движат се с неохота, апетитът им изчезва, те се залежават, появяват се болки в ставите. При повечето прасета могат да се видят изриви на различни места по кожата (изривна червенка). Те имат розов или червен цвят, топли са и при натискаме избледняват.

Хроничното протичане на червенката се среща предимно при преболедувалите от остра форма в се характеризира с отслабване, трудно дишане, подуване на ставите, некрози по кожата и гроздовидни образувания в предкамерите на сърцето. Внезапната смърт при тази форма е по-често явление и се дължи на настъпилата сърдечна слабост.

При всички форми на болестта животните трябва да бъдат лекувани. Най-сигурно обаче борбата е червенката се вода чрез ваксинациите.


Още за свиневъдството: