Какъв да бъде начинът на хранене на свинете, зависи от тяхното предназначение и от конкретните условия на отглеждането им.

Преди няколко години, когато фуражната база в България се характеризираше с по-голям недостиг на концентрирани фуражи, сочните фуражи заемаха по-голям дял от дажбата на свинете. Тогава се беше оформил малоконцентратния и полуконцентратния тип на хранене на свинете. По-късно с развитието на фуражната промишленост и с увеличаването на производството на комбинирани фуражи типът на храненето значително се измени в посока на добре изразен концентратен тип на хранене. Малоконцентратния и полуконцентратния тип на хранене на свинете е икономически неоправдан. Това важи особено много за храненето на свинете-майки и на ремонтните прасета.

Необходимо е при свинете от отделните категории да се оформи тип на хранене, при който висококачественото сенно брашно да участвува в дажбата в следните количества:

• при свине за угояване се слага 5-6%;

• при свине-майки се слага 8-10%.

В пролетно-летните дажби на свинете-майки и ремонтните прасета трябва да се включат около 20-30% зелени треви. В есенно-зимните дажби на свинете-майки и ремонтните прасета се включват сочни фуражи и специалните силажи.

Свинете са всеядни животни с еднокамерен стомах

Приетите от тях храни трябва да бъдат разнообразни, с малък обем, но с високо съдържание на хранителни вещества. Свинете не могат да смилат и оползотворяват целулозата. Когато храним прасетата, целулозата играе само роля на коректор на обема, т. е. на сухото вещество, с което трябва да бъде натоварен храносмилателният канал, за да функционира нормално. Дажбите трябва да са разнообразни и пълноценни. като се контролират суровите влакнини. При угояването суровите влакнини не бива да надвишават 5-6%, при малките прасета — 3-4%, а при свинете-майки — 8%.

Свинете се отглеждат главно за месо

Важно е те да се използуват във възраст, когато прирастът им е най-голям. Установено е, че прирастът е най-голям между 75 и 100 кг живо тегло. Поради тази причина свинете за клане не бива да надвишават 100 кг. В свиневъдството най-важно е да се създаде рационално и евтино хранене. Трябва да се знае, че около 80% от разходите при отглеждането на прасетата са за храна. Главната задача при свинеугояването се състои в подобряването на качеството на месото и снижаването на неговата себестойност.

По отношение на нуждите от протеин свинете също не са осигурени напълно. Белтъчното хранене на свинете трябва да бъде нормализирано в количествено и качествено отношение. Свинете страдат най-много при хранене с непълноценни белтъчни фуражи, каквито са повечето от растителните. От растителните фуражи най-подходящи за свинете са соята, грахът и нахутът. Те са богати с пълноценни белтъчини. В зависимост от възрастта и категорията на свинете в повечето случаи дажбата задължително трябва да съдържа животински белтъчини, обезмаслено мляко, млечни отпадъци, трупно брашно, дрожди и др.

Балансирането на дажбите по отношение на някои незаменими аминокиселини е много важно за правилното хранене на свинете.

Най-необходимите незаменими аминокиселини за свинете са лизинът, метионинът, триптофанът и др. В България занапред тези нужди ще се задоволяват, чрез комбиниране на отделните протеинови фуражи и чрез синтетични аминокиселини собствено производство.
Бързият растеж на свинете изисква дажбата им да съдържа и необходимите минерални вещества. Най-остра нужда се чувствува, когато свинете се хранят предимно със зърнени храни, кореноплоди и др. Нуждата им от минерални вещества зависи от възрастта и състоянието на животното.

В началната възраст малките прасета имат най-голяма нужда от калций и фосфор.

При достигане на 100 кг живо тегло нужда от калций и фосфор намалява. Свинете са чувствителни към липсата на йод, желязо и др. В много страни се използуват минерални смески, като от тях се добавя по 1 —1,5 кг на 100 кг брашнена смеска. Например в Дания се използува минерална смеска, състояща се от 40 части креда и 20 части готварска сол.
У нас минералното хранене на свинете до голяма степен е решено. Фураж, богат с микроелементи, който намери място в дажбата на свинете, е брашното от морски водорасли.

Някои от витамините от групата В се синтезират в дебелите черва на прасетата. Особено голяма е нуждата на свинете от витамините А и D, а след това от витамините В и К.Нуждите на свинете от витамини сега се задоволяват почти напълно.

Приложението на антибиотиците при храненето на свинете е от значение при липса на животински белтъчини, лоши хигиенни условия, изкуствено хранене на прасетата и закъснение на растежа им. Най-подходящите дози са:

• пеницилин 10 мг на 1 кг от дажбата;

• ауреомицин 2 мг на 1 кг от дажбата;

• терамицин 2—5 мг на 1 кг от дажбата.

В практиката от стимулаторите на растежа се използува биовитът. Най-ефективно е използуването му при малките прасета. Прилага се против диария и изоставането им в растежа. При ранното отбиване на прасетата ще намери още по-голямо приложение.

Свинете като непреживни животни с малък капацитет на стомаха не трябва да получават дажба с висок коефициент на натовареност.

За разплодните свине този коефициент е 1,2, за прасетата за угояване— 1, за свинетемайки — 0,8—1,1- Това означава, че свинете трябва да бъдат хранени предимно с концентрирани и сочни храни. Освен това коефициентът на натовареност трябва да бъде толкова по-малък, колкото по-висока продукция развива животното.

Храната на свинете се залага по два начина — мокра или суха. Преобладава храненето с мокри фуражи. Храненето със сухи фуражи е застъпено частично при угояването. Увлечението да се дава силно разводнена (1:5—6) смеска под формата на рядка каша също не се оказа изгодно. Този тип хранене води до по-слабо оползотворяване на храните и до силно увеличаване на влажността в помещението. Изпадането в другата крайност, свинете да се хранят само със суха храна на воля, се оказа икономически неизгодно. Това е така, защото се пилее повече концентриран фураж, който е в недостиг. Разновидност на храненето със сухи фуражи е храненето с гранули, при което загубите от разпиляването на фураж са по-малко. И в единия, и в другия случай за препоръчване е нормираното хранене.

Еднообразното хранене е непълноценно, затова дажбата трябва да се разнообразява.

Фуражите, които действуват запичащо, не бива да се дават на свинете самостоятелно. При използуване на такива фуражи е добре те да се съчетават с други, действуващи слабително, каквито са ечемикът, ленът, обезмасленото мляко, кореноплодните и др. Подготвянето на храната — запарването, мокренето и др.— трябва да става непосредствено преди използуването. Свинете не са склонни да ядат ситно смлени (на брашно) храни, освен ако се дадат под формата на поило. Така се хранят бременните свине преди и непосредствено след раждането, докато се нормализира състоянието им. При слабо навлажняване или залагане на суха храна тя трябва да се смила на брашно или да се дава на гранули. За разплодните свине, а също така и за подрастващите свине е безусловно необходим и пасищният режим. Този режим влияе благотворно върху здравословното им състояние, повишава смилаемостта на дажбата и икономически е най-изгоден начин за отглеждане.